Епидемиологични новини: седмица 48, 2025 г.
Инфекциозни заболявания: глобална перспектива
Въздушно-капкови
Птичи грип A(H5N5) – първи човешки случай (Съединени щати)
Потвърждаването на първата в света човешка инфекция с птичи грип A(H5N5) представлява сигнално събитие в надзора на зоонозните грипни вируси. Пациентът – възрастен човек със съпътстващи заболявания от окръг Грейс Харбър, щата Вашингтон – развива симптоми през 43-та седмица, е хоспитализиран през 45-та седмица и умира на 21 ноември 2025 г. Екологични проби от двора на пациента, където се отглеждат домашни птици, дават положителни резултати за птичи грип, което установява като най-вероятен източник на експозиция домашни птици, които са били в контакт с диви птици.
Високопатогенните вируси на птичи грип A(H5) причиняват тежко системно заболяване при птиците с леталитет, достигащ почти 100%, а човешките инфекции, макар и редки, могат да доведат до тежко респираторно заболяване с висок коефициент на леталитет. Инкубационният период обикновено варира между 2 и 8 дни. Най-висок риск от инфекция имат лица, които имат директен контакт със заразени птици, техните секрети или контаминирани повърхности в околната среда.
Секвенираният изолат (A/Washington/2148/2025) принадлежи към клада 2.3.4.4b, генотип A6, която е установена при птици и бозайници в Северна Америка и е означена като EA-2021-I при европейските изолати. Критично важно е, че не са идентифицирани мутации, асоциирани с адаптация към бозайници, и не е установено предаване от човек на човек сред контактните лица на пациента. Този генетичен профил е в съответствие с щамовете, циркулиращи при диви птици в Северна Европа през текущата епидемиологична година, където седем страни от ЕС/ЕИП съобщават за детекции. Допълнително A(H5N5) е идентифициран и при диви бозайници, включително арктическа лисица, рис и американска норка в Исландия и Норвегия от началото на 2024 г.
CDC на САЩ оценява риска за общото население като нисък, и тази оценка се пренася и за населението на ЕС/ЕИП. Въпреки това глобалната значимост на този първи човешки случай с A(H5N5) налага засилен надзор, особено за лица с професионална или рекреационна експозиция на домашни птици и диви птици.
Птичи грип A(H5N2) – потвърден втори човешки случай (Мексико)
На 24 ноември 2025 г. СЗО потвърждава втори глобален човешки случай на инфекция с птичи грип A(H5N2), регистриран при млада жена без съпътстващи заболявания в Мексико Сити. Пациентката е била експонирана на птици и куче, което дава положителен резултат за A(H5) в района, където живее. За разлика от първия човешки случай, съобщен през април 2024 г. (причинен от нископатогенен птичи грип), настоящият щам демонстрира високопатогенен профил в сегмента на хемаглутинина, но не носи мутации, известни като повишаващи зоонозния потенциал. Не е установено предаване от човек на човек, а рискът за населението на ЕС/ЕИП остава нисък.
Трансмисивни
Марбург – Етиопия
Етиопия преживява първото си в историята огнище на болест, причинена от вируса Марбург, потвърдено на 14 ноември 2025 г. след установяване на подозрителни случаи в град Джинка в региона на Южните нации, националности и народи. Към 27 ноември са съобщени 15 случая (12 лабораторно потвърдени и 3 вероятни) и 11 смъртни изхода, което съответства на коефициент на леталитет 66,7%.
Вирусът Марбург причинява тежка хеморагична треска с исторически регистрирани коефициенти на леталитет до 88% при някои огнища. Вирусът се предава чрез директен контакт с кръвта и други телесни течности на заразени хора или животни, като инкубационният период обичайно е 5–10 дни (диапазон 3–21 дни). Плодоядните прилепи от семейство Pteropodidae служат като естествен резервоар. Клиничната картина се характеризира с внезапно начало на фебрилитет, силно главоболие, мускулни болки и изразена умора, последвани от гастроинтестинални симптоми, а в по-късните стадии – от необясними кръвоизливи. Медицинските специалисти са изложени на особено висок професионален риск, като вече са съобщени два смъртни изхода сред здравни работници.
Тревожен аспект на текущото огнище е географското разширяване към град Хаваса в регион Сидама след завръщане на пътувал от Джинка, което показва потенциал за по-широка дисеминация. При проследяване на контактните лица са идентифицирани 349 души, като 119 от тях вече са завършили 21-дневния период на наблюдение. Цялогеномното секвениране установява сходство с по-рано идентифицирани източноафрикански щамове. СЗО и здравните власти на Етиопия координират мерки за отговор, включително засилен надзор, проследяване на контактните лица и ангажиране на общностите.
ECDC оценява риска за гражданите на ЕС/ЕИП, които посещават или живеят в Етиопия, като нисък, а вероятността от внос и вторична трансмисия в ЕС/ЕИП – като много ниска. Джинка е туристически център за региона, но остава относително отдалечен от Адис Абеба.
Фекално-орален механизъм
Холера – глобална актуализация
Глобалната трансмисия на холера продължава да се поддържа на повишени нива, с 577 843 случая и 7 395 смъртни изхода, съобщени от 1 януари 2025 г. насам – увеличение с 17% на случаите в сравнение със същия период на 2024 г. В последния отчетен период (29 октомври – 25 ноември) са регистрирани 15 394 нови случая и 194 смъртни изхода, като най-голям принос имат Афганистан (10 781 случая), Ангола (2 493), Судан (1 117), Бурунди (567) и Етиопия (413).
Судан представлява най-сериозен проблем по отношение на смъртността, с 114 съобщени смъртни случая за този период – 59% от всички смъртни случаи от холера в света, което отразява комбинирания ефект от въоръжени конфликти, разселване на населението и колапс на здравната система. Южният Судан съобщава 78 034 кумулативни случая на холера през 2025 г. в сравнение само със 114 през същия период на 2024 г., което представлява катастрофален скок. В Ангола и Чад се наблюдава продължаваща трансмисия, а огнища персистират в множество региони в Азия (Афганистан, Мианмар, Непал) и Източна Африка (Бурунди, Етиопия, Кения, Мозамбик).
Рискът от инфекция с холера за пътуващи от ЕС/ЕИП остава нисък, макар че спорадичен внос е възможен. Ваксинацията следва да се разглежда като опция за служители в спешни и хуманитарни мисии, командировани в засегнатите региони.
Болест, причинена от вируса Ебола – Демократична република Конго
Огнището на Ебола в провинция Касаи, ДР Конго, изглежда е в затихваща фаза, като 42-дневният период за обявяване на официален край на огнището започна на 19 октомври 2025 г. след изписването на последния пациент. От момента на обявяване на огнището на 4 септември са регистрирани общо 64 случая (53 потвърдени и 11 вероятни) и 45 смъртни изхода (коефициент на леталитет 70,3%), всички от здравния район Булапе. Не са съобщени нови случаи след 26 септември и няма контактни лица под активно наблюдение. Общо 44 453 души са ваксинирани. Това е шестнадесетото огнище на Ебола в ДР Конго от 1976 г. насам и осмото от 2018 г. насам.
Инфекциозни заболявания: Европейски съюз / Европейско икономическо пространство
Въздушно-капкови
Сезонна активност на респираторните вируси – ранен старт на грипния сезон
Грипният сезон 2025–2026 г. е започнал с 3–4 седмици по-рано в сравнение с предходните две години, като повече от половината страни от ЕС/ЕИП вече съобщават за активност над базовото ниво. Грип A доминира циркулацията (99% от типираните проби), като подкладецът A(H3N2) 2a.3a.1(K) представлява 85% от генетично охарактеризираните A(H3) проби и движи текущата нарастваща тенденция. Най-високи нива на циркулация се наблюдават при децата на възраст 5–14 години, докато ранното увеличение на хоспитализациите се концентрира предимно сред възрастните над 65 години.
През седмица 48, чрез първичния доболничен сентинелен надзор са открити 256 грипни проби със съвкупна позитивност 16% (медиана 4,6%; IQR 2,9–8,3%), докато чрез болничния надзор на тежки остри респираторни инфекции (SARI) са установени 139 грипни проби с 14% съвкупна позитивност. Осем страни съобщават за базово ниво на активност, осем – за ниска интензивност и две – за средна интензивност. Географското разпространение варира от спорадично (5 страни) до широко (5 страни).
ECDC публикува Съкратена оценка на заплахата на 20 ноември 2025 г., оценяваща риска, свързан с увеличаващата се циркулация на подкладеца A(H3N2) K. Активността на респираторния синцитиален вирус (RSV) се увеличава бавно от ниски нива – приблизително с една седмица по-късно в сравнение с предходния сезон – и засяга предимно деца под 5-годишна възраст. SARS-CoV-2 продължава да циркулира, но активността намалява във всички възрастови групи.
Коклюш – надзор в постепидемичен контекст
Коклюшната епидемия от 2024 г., която обхвана Европа, значително е затихнала. Макар това да не се отразява директно в седмица 48 в съвкупните данни за ЕС/ЕИП, българският надзор ясно илюстрира динамиката: случаите за 2025 г. до момента (88) представляват намаление с 96,8% в сравнение с 2024 г. (2 709). Този модел вероятно отразява сходни тенденции в други държави – членки на ЕС/ЕИП, където коклюшът рязко се е увеличил през 2024 г. след пандемичните нарушения в програмите за детска ваксинация.
Фекално-орален механизъм
Хепатит A
Продължаващото огнище на хепатит A, засягащо Австрия, Чехия, Унгария и Словакия, вече е надхвърлило 6 000 кумулативни случая през 2025 г. с 39 смъртни изхода, което го превръща в едно от най-големите огнища на HAV в историята на ЕС/ЕИП. Секвенирането установява два близкородствени клъстера на HAV подгенотип IB, различаващи се само по една нуклеотидна замяна. Клъстер А включва случаи от Австрия, Германия, Унгария и Швеция, а Клъстер B – случаи от Австрия, Чехия, Словакия, Швеция и Обединеното кралство.
Вирусът на хепатит A се предава лесно по фекално-орален път, с инкубационен период средно около 4 седмици (диапазон 2–6 седмици). Вирусът демонстрира забележителна устойчивост в околната среда, като издържа на кисела среда и замразяване. При децата инфекцията често протича леко или асимптомно, докато при възрастни – особено при лица с подлежащи чернодробни заболявания или злоупотреба с алкохол – може да протече като тежък остър хепатит с потенциал за фулминантна чернодробна недостатъчност.
Епидемиологичният профил се различава значително по държави: в Чехия са съобщени 2 310 случая и 27 смъртни изхода, като 16% от случаите са свързани с идентифицирани огнища, а 17% – с рискови фактори като венозна употреба на наркотици (178 случая), бездомност (188) или лишаване от свобода (27). Словакия съобщава 2 482 случая с продължаваща трансмисия сред ромски общности и хора, живеещи при лоши санитарни условия. В Унгария са съобщени 1 548 случая с най-високи нива на заболяемост сред деца на 3–9 години и в североизточните окръзи. Австрия регистрира 216 случая със значително представяне на хора, живеещи в бездомност, и хора, употребяващи наркотици, като Виена е епицентър на огнището.
Не е идентифициран хранителен източник; човек-на-човек трансмисията сред групи с ограничен достъп до адекватни санитарни условия остава основният двигател на огнището. ECDC оценява риска като умерен до висок за засегнатите групи и нисък до умерен за общото население с достъп до санитарни и здравни услуги. В засегнатите страни се провеждат целенасочени ваксинационни кампании, но наличността на ваксини остава предизвикателство.
Трансмисивни
Чикунгуня – локално придобити случаи
Локалната трансмисия на вируса Чикунгуня продължава във Франция и Италия през сезон 2025 г., като към 26 ноември са съобщени съответно 795 и 385 местно придобити случая. Франция съобщава за 15 нови местно придобити случая през седмица 48, разпределени в 79 клъстера, от които 9 са все още активни. Италия не съобщава нови случаи през тази седмица.
Вирусът Чикунгуня се предава основно чрез комари Aedes albopictus в Европа. Заболяването протича с остро начало на висока температура и силна артралгия, обикновено 4–7 дни след експозиция. Макар смъртността да е ниска, инвалидизиращите ставни болки могат да персистират месеци до години, особено при възрастни хора. Персистирането на активни клъстери въпреки настъпващи неблагоприятни за векторите сезонни условия подсказва потенциал за късносезонна трансмисия и изисква бдителност за забавени диагнози в следващите седмици.
Вирус на Западен Нил – сезонно обобщение
Четиринадесет държави съобщават за човешки случаи на инфекция с вируса на Западен Нил през 2025 г., включително България (сред страните от ЕС/ЕИП са още: Хърватия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Румъния, Испания) и съседни държави (Албания, Косово, Северна Македония, Сърбия, Турция). Идентифицирани са общо 157 засегнати географски района. Векторният сезон е към своя край, но забавеното докладване на случаи може да продължи още няколко седмици.
Инфекциозни заболявания: България
Въздушно-капкови
COVID-19
В България са регистрирани 69 случая на COVID-19 през седмица 48, което представлява намаление с 40,5% спрямо предходната седмица (116 случая) и продължава низходящата тенденция, наблюдавана през есента на 2025 г. Случаите от началото на годината (2 959) са с 80,3% по-малко в сравнение с 2024 г. (15 052), което отразява прехода към ендемичен модел на циркулация и намалена интензивност на тестване. Най-много случаи са съобщени в София-град (13), следвана от Бургас (10) и Варна (4). Всички случаи са лабораторно потвърдени.
Коклюш (магарешка кашлица)
През седмица 48 са потвърдени три случая на коклюш, увеличение с два случая спрямо предходната седмица. Случаите са съобщени от Пловдив (1), София-град (1) и Стара Загора (1). Случаите от началото на годината са общо 88 в сравнение с 2 709 за същия период на 2024 г., което представлява спад от 96,8% и отразява отшумяването на епидемичната вълна от 2024 г.
Коклюшът, причинен от Bordetella pertussis, се предава по въздушно-капков път, с инкубационен период 7–10 дни. Класическата клинична картина включва пароксизмална кашлица, инспираторен „магарешки“ шум и повръщане след пристъпи на кашлица, макар че проявите значително варират според възрастта и ваксиналния статус. Кърмачетата, които са твърде малки, за да бъдат обхванати от имунизация, са с най-висок риск от усложнения, включително пневмония, гърчове, енцефалопатия и смърт. Европейската епидемия от 2024 г. подчерта значението на поддържането на високо ваксинално покритие и прилагането на стратегии за имунизация на бременни.
Легионерска болест
През седмица 48 са потвърдени два случая на легионерска болест, което представлява удвояване спрямо предходната седмица. Случаите от началото на годината (15) надвишават тези за 2024 г. (10) с 50%, което налага засилен екологичен надзор върху водните системи.
Legionella pneumophila, причинителят на заболяването, колонизира изкуствени водни системи и се предава чрез инхалиране на аерозоли, съдържащи бактерията, от източници като охладителни кули, системи за топла вода и спа басейни. Заболяването протича като тежка пневмония с инкубационен период 2–10 дни, като най-засегнати са възрастни хора, имунокомпрометирани лица и пациенти с хронични белодробни заболявания. Леталитетът може да надхвърли 10% при отсъствие на своевременно и адекватно антибиотично лечение.
Фекално-орални
Вирусни хепатити (типове A, B, C, D, E)
През седмица 48 са съобщени 44 случаи на остър вирусен хепатит, което представлява намаление с 48,8% спрямо предходната седмица (86 случая). От тях 40 са лабораторно потвърдени, 1 – вероятен, и 3 – възможни случаи. Географското разпределение показва случаи в множество региони, включително Пловдив (40), София-град (4), Хасково (7) и Шумен (7), наред с други.
Въпреки седмичното намаление, случаите от началото на годината (1 447) са със 123% повече в сравнение с 2024 г. (648). Този съществен ръст е в съзвучие с по-широкото европейско огнище на хепатит A, засягащо съседни страни, макар че специфичният принос на отделните типове хепатит в България изисква допълнителна характеристика. С оглед на продължаващото многострано огнище на HAV, засягащо население в Централна Европа с ограничен достъп до санитарни условия, са необходими засилен надзор и целенасочени превантивни мерки.
Гастроентерити и ентероколити
Общо 169 случая на гастроентерит и ентероколит са регистрирани през седмица 48, което представлява умерено намаление с 4 случая спрямо предходната седмица. Класификацията включва 76 възможни, 88 вероятни и 5 потвърдени случая. Най-високи са стойностите в Пловдив (40), София-град (23) и Бургас (22). Случаите от началото на годината (8 848) са с 6% по-малко в сравнение с 2024 г. (9 408), в съответствие с дългосрочните тенденции в надзора на чревните инфекции.
Салмонелоза
Двадесет и три случая на салмонелоза са потвърдени през седмица 48, което представлява увеличение с 43,8% спрямо предходната седмица (16 случая). Случаите са географски разпръснати в множество региони, включително София-град (5), Пловдив (1) и Плевен (4). От началото на годината са съобщени 661 случая, което е с 25,7% по-малко в сравнение с 2024 г. (890), въпреки че седмичното нарастване изисква внимание за потенциално клъстериране на случаи.
Салмонелозата, най-често причинявана от нетифоидни серовари на Salmonella, се предава чрез контаминирани хранителни продукти, особено птиче месо, яйца и непастьоризирани млечни продукти. Инкубационният период е 6–72 часа, а клиничната картина варира от самоограничаващ се гастроентерит до инвазивно заболяване при уязвими групи. Антимикробната резистентност сред изолатите на Salmonella остава ключов приоритет за общественото здраве и надзора.
Кампилобактериоза
Деветнадесет случая на кампилобактериоза са потвърдени през седмица 48, което представлява увеличение с 3 случая спрямо предходната седмица. Най-много случаи са регистрирани в София-град (9), следвана от Варна (5). Важно е да се отбележи, че случаите от началото на годината (456) надвишават тези за 2024 г. (316) с 44,3%, което представлява устойчиво нарастване през 2025 г. и налага оценка на потенциалните източници и рискови фактори.
Видовете Campylobacter, предимно C. jejuni и C. coli, са водеща бактериална причина за гастроентерит в индустриализираните страни. Заразяването става най-често чрез консумация на недостатъчно термично обработено птиче месо, непастьоризирано мляко и контаминирана вода, с инкубационен период 1–10 дни. Постинфекциозни усложнения като синдром на Гилен–Баре и реактивен артрит възникват при малък процент от случаите.
Ротавирусни гастроентерити
Десет случая на ротавирусен гастроентерит са потвърдени през седмица 48, което представлява намаление с 3 случая спрямо предходната седмица. Случаите са разпределени в София-град (4), Плевен (2) и няколко други региона. Случаите от началото на годината (691) са с 12,4% по-малко в сравнение с 2024 г. (789), което вероятно отразява продължаващата полза от програмите за детска ваксинация срещу ротавирус.
Трансмисивни
Лаймска борелиоза
Три случая на лаймска борелиоза са потвърдени през седмица 48, което представлява намаление с 2 случая спрямо предходната седмица. Случаите са съобщени от Добрич (1), Плевен (1) и Хасково (1). Случаите от началото на годината (376) остават практически непроменени в сравнение с 2024 г. (377). Намаляващата сезонна активност е очаквана с оглед редуцираната активност на кърлежите през зимните месеци.
Контактно и сексуално предаване
Полово предавани инфекции
Полово предаваните инфекции в България показват тревожна възходяща тенденция през 2025 г. за няколко патогена.
Сифилис – регистрирани са 10 случая през седмица 48, леко увеличение спрямо предходната седмица (9 случая). Случаите от началото на годината (342) представляват увеличение с 11,4% в сравнение с 2024 г. (307). Особено обезпокоително е, че случаите на вроден сифилис достигат 34 от началото на годината в сравнение с 14 през 2024 г. – ръст от 143%, което сигнализира за потенциални пропуски в програмите за скрининг и лечение по време на бременност.
Гонорея – регистрирани са 5 потвърдени случая през седмица 48, увеличение с 3 случая спрямо предходната седмица. Случаите от началото на годината (114) представляват ръст от 28,1% в сравнение с 2024 г. (89).
Урогенитална хламидийна инфекция – през седмица 48 са съобщени 5 случая, съществено увеличение спрямо предходната седмица (1 случай). Случаите от началото на годината (175) представляват най-изразения ръст сред бактериалните ППИ – увеличение от 69,9% в сравнение с 2024 г. (103).
HIV – през седмица 48 са съобщени 3 нови случая, един повече от предходната седмица. Случаите от началото на годината (277) представляват увеличение от 7,4% в сравнение с 2024 г. (258).
Последователните възходящи трендове във всички категории ППИ предполагат влияние на системни фактори, включително възможно намаляване на обхвата на профилактичните услуги, промени в сексуалното поведение или подобрено откриване и докладване. Драматичното увеличение на случаите на вроден сифилис – от 14 на 34 от началото на годината – е особено спешен проблем за общественото здраве, изискващ незабавно внимание към качеството и обхвата на пренаталните грижи.
Детски и ваксинопредотвратими заболявания
Варицела (лещенка)
Варицелата демонстрира най-същественото седмично увеличение сред заразните заболявания в България, със 526 случая през седмица 48, което представлява нарастване със 84 случая (19,0%) спрямо предходната седмица (442 случая). Класификацията на случаите включва 47 възможни, 411 вероятни и 68 потвърдени случая. Най-високи стойности са регистрирани в София-град (82), Варна (69), Пловдив (36), Велико Търново (31) и Стара Загора (31).
Случаите от началото на годината (19 506) са с 20,4% по-малко в сравнение с 2024 г. (24 496), но текущите седмични стойности показват сезонно ускоряване, в съответствие с очакваните зимни модели на трансмисия. Ваксината срещу варицела не е включена в рутинния Имунизационен календар на България, което води до продължаваща ендемична циркулация с изразени зимно-пролетни пикове.
Скарлатина
Деветдесет и девет случая на скарлатина са съобщени през седмица 48, увеличение с 9 случая спрямо предходната седмица. Класификацията включва 23 възможни, 43 вероятни и 33 потвърдени случая. Най-високи стойности са регистрирани в Пловдив (26), София-град (17) и Варна (14). Въпреки седмичното увеличение, случаите от началото на годината (3 249) остават с 59,7% по-малко от тези през 2024 г. (8 071), което отразява отшумяването на вълната от инфекции с Streptococcus pyogenes (група A), паралелна на коклюшната епидемия през 2024 г.
Заболявания под засилен надзор
Инвазивна менингококова болест
През седмица 48 не са съобщени случаи на инвазивна менингококова болест. Случаите от началото на годината (14) представляват съществено увеличение в сравнение с 2024 г. (6), което оправдава поддържането на засилен надзор въпреки липсата на нови случаи през текущата седмица.
Кримска-конго хеморагична треска
През седмица 48 не са съобщени случаи на Кримска-конго хеморагична треска. От началото на годината е регистриран един случай, без промяна спрямо 2024 г. България остава ендемична за CCHF поради наличието на кърлежи от род Hyalomma, макар че човешките случаи са значително намалели в сравнение с историческите нива.
Патогени с висок епидемичен и пандемичен потенциал – отрицателни резултати
През седмица 48 не са съобщени случаи на: антракс, морбили, рубеола, вродена рубеола, дифтерия, полиомиелит, коремен тиф, холера, туляремия, бруцелоза или болест на Кройцфелд–Якоб. България е съобщила 2 случая на mpox от началото на годината (в сравнение с 1 през 2024 г.) и 5 внесени случая на денга (в сравнение с 6 през 2024 г.). ```