Здравно законодателство - преглед

Материалът представя основните положения на здравното законодателство в България, включително Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения.

Закон за здравето

Глава първа - Национална система за здравеопазване

Раздел I Общи положения - Национална система за здравеопазване

Глава първа на закона, озаглавена “Национална система за здравеопазване”, разглежда общите положения, свързани с опазването на здравето на гражданите. Законът урежда обществените отношения в тази област и определя здравето като национален приоритет, който се гарантира от държавата. Здравето се разбира като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само като отсъствие на болести. За постигането на тази цел се прилагат редица принципи, сред които равнопоставеност при ползване на здравни услуги, осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ с приоритет за уязвими групи като деца, бременни и майки на деца до една година, както и насоченост към промоция на здраве и профилактика на болестите.

Освен това, законът поставя акцент върху предотвратяването и намаляването на рисковете за здравето, свързани с неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда. Особено внимание се отделя на здравната закрила на деца, бременни, майки на деца до една година, както и на лица с физически увреждания и психически разстройства. Държавата участва активно във финансирането на дейности, насочени към опазване на здравето, като това се осъществява чрез държавния бюджет и други финансови източници.

Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет, който по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия. Тази стратегия се приема от Народното събрание и служи като основа за разработването на национални здравни програми и планове. Тези документи се основават на оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, както и на здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за здравеопазване. Националните здравни програми и планове се финансират предимно от държавния бюджет, като могат да бъдат подпомагани и от други източници.

Националната система за здравеопазване включва лечебни и здравни заведения, регулирани от съответните закони, както и държавни, общински и обществени органи и институции, които отговарят за организацията, управлението и контрола на дейностите, свързани с опазването и укрепването на здравето. Този раздел на закона подчертава важността на комплексния подход към здравето, като съчетава лечебни, профилактични и управленски аспекти, за да се гарантира ефективна и достъпна здравна система за всички граждани.

Раздел II Органи на управление на националната система за здравеопазване

Раздел II на закона, озаглавен “Органи на управление на националната система за здравеопазване”, определя структурата и функциите на основните институции, отговорни за управлението и контрола на здравната система в страната. Централната фигура в тази система е министърът на здравеопазването, който ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху ключови области като опазването на здравето на гражданите, държавния здравен контрол, спешната медицинска помощ, трансфузионната хематология, стационарната психиатрична помощ, медико-социалните грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантацията и здравната информация. Министърът също така отговаря за осигуряването и устойчивото развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения, както и за медицинската експертиза.

Министърът на здравеопазването има задължението да представя годишен доклад в Народното събрание за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия. Този доклад се предоставя в срок до три месеца преди началото на бюджетната година. Освен това, министърът утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейности, свързани със здравеопазването, с изключение на някои специфични области, като държавен здравен контрол и спешна медицинска помощ. Министърът също така осъществява методическо ръководство и контрол върху медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към различни министерства, като Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Към министъра на здравеопазването е създаден Висш медицински съвет, който е консултативен орган, включващ представители на различни професионални организации и институции в областта на здравеопазването. Този съвет обсъжда и дава становища по ключови въпроси, свързани с приоритетите на Националната здравна стратегия, етичните проблеми на медицината и биомедицината, законопроекти и нормативни актове, годишния проектобюджет на здравеопазването, научните приоритети в медицината, годишния прием на студенти и специализанти, както и видовете специалности в областта на здравеопазването. Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, утвърден от министъра на здравеопазването.

Министърът на здравеопазването също така определя експертни съвети по медицински специалности или отделни медицински дейности, както и републикански консултанти по медицински специалности. Тези експертни съвети и консултанти предоставят консултации и становища по въпроси, свързани с медицинската практика и здравната система. Финансирането на техните дейности се осъществява в рамките на бюджета на Министерството на здравеопазването или от съответните лечебни заведения.

На регионално ниво, държавната здравна политика се осъществява и организира от регионални здравни инспекции, които са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването. Тези инспекции отговарят за държавен здравен контрол, контрол върху регистрацията и здравната дейност на лечебните и здравните заведения, планиране и организиране на медицинската експертиза, промоция на здравето и профилактика на болестите, събиране и анализ на здравна информация, както и координация на национални и международни здравни програми и проекти. Регионалните здравни инспекции също така проучват потребностите от медицински и немедицински специалисти и предлагат на министъра на здравеопазването броя на местата за следдипломно обучение по специалности.

Финансирането на регионалните здравни инспекции се осъществява чрез субсидии от държавния бюджет и приходи от собствена дейност, включително държавни такси, глоби и имуществени санкции. Тези средства се използват за осъществяване на контролна дейност, профилактика на болестите, лабораторни анализи и изпитвания, както и за участие в национални и международни междулабораторни изпитвания.

Тази структура на управление на националната система за здравеопазване осигурява комплексен подход към опазването и укрепването на здравето на гражданите, като съчетава централното ръководство с регионална и местна инициатива и контрол.

Раздел III Държавен здравен контрол

Раздел III на закона, озаглавен “Държавен здравен контрол”, определя механизмите и процедурите за защита на здравето на гражданите чрез систематичен и насочен контрол върху обекти, продукти, стоки и дейности, които имат значение за общественото здраве. Основната цел на държавния здравен контрол е да се гарантира спазването на установените здравни изисквания и норми, както и да се предотвратят рискове за здравето на населението.

Органите на държавния здравен контрол включват главния държавен здравен инспектор на Република България, регионалните здравни инспекции и Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). Главният държавен здравен инспектор се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на здравеопазването и отговаря за организирането и ръководството на държавния здравен контрол. Той също така осъществява методическо ръководство и контрол върху звената по ведомствен здравен контрол към различни министерства, като Министерството на правосъдието, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.

Държавният здравен контрол се извършва от държавни здравни инспектори, които са държавни служители в Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции и НЦРРЗ. Тези инспектори имат правото да осъществяват контрол без предварително уведомяване и да извършват проверки при постъпване на сигнали от граждани, държавни и общински органи, както и при наличие на данни за възникнали инциденти, които могат да застрашат здравето на населението.

Държавните здравни инспектори имат широки правомощия, включително правото на свободен достъп до обекти, продукти и дейности, подлежащи на контрол, да изискват сведения и документи, да вземат проби за лабораторни анализи, да предписват отстраняване от работа на лица, които представляват опасност за здравето на околните, и да налагат задължителни хигиенни и противоепидемични мерки. Те също така могат да спират експлоатацията на обекти с обществено предназначение или реализацията на продукти и стоки, които не отговарят на здравните изисквания, както и да съставят актове за установяване на административни нарушения.

Регионалните здравни инспекции осъществяват държавен здравен контрол чрез дейности, насочени към контрол на спазването на здравните изисквания за обекти с обществено предназначение, продукти и стоки със значение за здравето, дейности, които могат да засегнат здравето на гражданите, и фактори на жизнената среда. Те също така отговарят за надзора на заразните болести и контрола на спазването на забрани и ограничения за реклама и продажба на алкохолни напитки и тютюнопушене.

Анализът на проби от продукти и стоки, както и на факторите на жизнената среда, се извършва в акредитирани лаборатории, определени със заповед на министъра на здравеопазването. Тези лаборатории трябва да отговарят на изискванията на международните стандарти за качество и компетентност. В случай, че лабораториите не са акредитирани, министърът може да определи временно лаборатории за анализ, при условие че те са започнали процедури за акредитация и прилагат система за гарантиране на качеството на лабораторната дейност.

Доброволното плащане на глоби и имуществени санкции, наложени от органите на държавния здравен контрол, може да се извършва в Министерството на здравеопазването или в съответната регионална здравна инспекция. Този механизъм осигурява ефективност и прозрачност при налагането на санкции за нарушения на здравните изисквания.

Раздел IV Здравни заведения

Раздел IV на закона, озаглавен “Здравни заведения”, определя структурата, функциите и дейността на здравните заведения, които са част от националната система за здравеопазване. Тези заведения имат за цел да опазват и укрепят здравето на гражданите чрез предоставяне на медицински и немедицински услуги. Здравните заведения включват национални центрове по проблемите на общественото здраве, Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), здравните кабинети и оптиките.

Националните центрове по проблемите на общественото здраве са юридически лица на бюджетна издръжка, които се откриват, преобразуват и закриват с постановление на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Тези центрове се ръководят от директори, които се назначават след конкурс и се атестират на всеки три години. Директорите могат да бъдат освободени от длъжност в случай на отрицателна атестация. Националните центрове осъществяват широк спектър от дейности, включително проучвания, оценки, експертизи, анализи и прогнози в областта на общественото здраве, предотвратяване и ликвидиране на епидемии, организиране на медицинска помощ при бедствия, оценка на рисковете от факторите на жизнената среда, лабораторни изследвания, промоция на здраве и интегрирана профилактика на болестите, както и експертна и методическа помощ на други здравни и лечебни заведения.

Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) е друго важно здравно заведение, което също е юридическо лице на бюджетна издръжка. НЕЛК се ръководи от директор, който се назначава след конкурс и се атестира на всеки три години. Основната дейност на НЕЛК е да осъществява експертни, контролно-методически и консултативни дейности, свързани с експертизата на работоспособността.

Здравните кабинети са структури, които се създават в детски градини, училища и социални услуги за резидентна грижа. Тези кабинети предоставят здравни услуги за деца и ученици, като изискванията за тяхното устройство и дейност се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Финансирането на здравните кабинети се осъществява от държавата и общините, като ежегодно се определят средствата за оборудване, консумативи и изпълнение на дейностите.

Оптиките са здравни заведения, които осъществяват дейности, свързани с здравната консултация по проблемите на зрението, корекция на зрението, изработка и продажба на очила и материали за очна оптика. Оптиките се ръководят от лица с висше образование в областта на медицината или с професионална квалификация като техник по очна оптика или оптик-оптометрист. Здравните консултации в оптиките могат да се осъществяват само при наличие на договор с лекар, специализиран в очни болести.

Откриването на оптики се извършва по определен ред, а изискванията за тяхното устройство и дейност се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Този раздел на закона гарантира, че здравните заведения функционират ефективно и в съответствие с установените стандарти, като същевременно предоставят необходимите здравни услуги на гражданите.

Раздел V Здравна информация и документация

Раздел V на закона, озаглавен “Здравна информация и документация”, регулира събирането, обработката, използването и съхраняването на здравна информация, която включва лични данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и друга информация, съдържаща се в медицински рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и друга медицинска документация. Този раздел гарантира защита на личните данни на пациентите, като същевременно осигурява необходимите механизми за обмен на информация между здравните институции и специалисти.

Лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и други медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше образование, работещи в националната система за здравеопазване, са задължени да събират, обработват, използват и съхраняват здравна информация. Формите и съдържанието на медицинската документация, както и условията и редът за нейната обработка, използване и съхранение, се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт.

Здравната информация може да бъде предоставяна на трети лица в определени случаи, като например при продължаване на лечението в друго лечебно заведение, при заплаха за здравето или живота на други лица, при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта, за нуждите на държавния здравен контрол, медицинската експертиза, общественото осигуряване, медицинската статистика или медицински научни изследвания. В случаите, когато здравната информация се предоставя за нуждите на застраховател, това се извършва само при наличие на лиценз по определените в закона категории.

Лицата, които събират и обработват здравна информация, са длъжни да осигурят нейната защита от неправомерен достъп. Пациентите имат право да получат здравната информация, отнасяща се до тяхното здравословно състояние, включително копия от медицинските им документи. Те могат да упълномощят писмено друго лице да се запознае с медицинските им документи и да направи копия от тях. В случай на смърт на пациента, неговите наследници и роднини до четвърта степен включително имат право да се запознаят със здравната информация за починалия и да направят копия от медицинските му документи.

Медицинските специалисти и служители в лечебните заведения нямат право да разгласяват информация за пациента, която е получена при изпълнение на служебните им задължения. Това гарантира поверителността на здравната информация и защитата на личните данни на пациентите.

Министърът на здравеопазването, разпоредителите с бюджети към него и лечебните заведения, които поддържат регистри с национално значение, имат право на безвъзмезден достъп до информационните регистри, изградени и поддържани с бюджетни средства. Това осигурява ефективност и прозрачност при управлението на здравната информация и нейното използване за нуждите на националната система за здравеопазване.

Раздел VI Национална здравноинформационна система

Раздел VI на закона, озаглавен “Национална здравноинформационна система”, въвежда създаването и функционирането на Националната здравноинформационна система (НЗИС), която се администрира и поддържа от Министерството на здравеопазването. Тази система има за цел да събира, обработва и съхранява информация за здравното състояние на населението чрез създаване и поддържане на електронен здравен запис за всеки гражданин. НЗИС се основава на принципите за актуалност и точност на данните, осигуряване на подходяща среда за обмен на данни, регламентиран достъп до данните при спазване на закона, както и оперативна съвместимост и информационна сигурност.

Медицинските и немедицинските специалисти в лечебните и здравните заведения са длъжни да създават електронен здравен запис за всяка извършена дейност, като изготвената здравна документация се изпраща към НЗИС като електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис. Електронният здравен запис представлява съвкупност от електронни документи за всяка една от извършените дейности, включително тези, извършени от разстояние, които са относими към здравословното състояние на гражданина, независимо от неговия здравноосигурителен статус и източника на финансиране на съответната дейност. Лечебните и здравните заведения нямат право да изискват заплащане от пациентите за извършване на дейностите по създаване на електронния здравен запис.

НЗИС включва електронните здравни записи на гражданите, както и всички регистри, информационни бази от данни и системи, които се водят от Министерството на здравеопазването, неговите второстепенни разпоредители с бюджет, лечебни и здравни заведения, Националната здравноосигурителна каса и застрахователните дружества. За нуждите на системата, първичните администратори на данни предоставят автоматизирано на министъра на здравеопазването безвъзмездно данни за гражданската регистрация и валидността на българските лични документи, както и информация за здравноосигурителния статус на физическите лица.

Лечебните и здравните заведения подават информация в Министерството на здравеопазването за създаване и поддържане на електронните здравни записи на гражданите. Видът на информацията, начинът на нейното предоставяне, както и условията и редът за предоставянето й се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Също така, с наредба се определят условията и редът за водене на регистрите, информационните бази от данни и системи, включени в НЗИС.

Право на безвъзмезден достъп до НЗИС имат гражданите – до информацията в техния електронен здравен запис, лечебните и здравните заведения, Националната здравноосигурителна каса, застрахователните дружества, държавни органи и съсловни организации на медицински специалисти. Предоставянето на достъп до информацията в електронния здравен запис на гражданина на трети лица се извършва само след изрично писмено съгласие при условия и по ред, определени в наредбата.

Лечебните и здравните заведения не носят отговорност за неверни, неактуални или неправилно въведени от други лица данни в регистрите и информационните системи. При противоречие между документ на хартиен носител и електронен здравен запис, предимство има записът в НЗИС, освен ако няма обективни причини, които поставят под съмнение автентичността на електронния документ.

Министърът на здравеопазването извършва оценка на специализирания софтуер, чрез който се обменят данни със системата, относно лесното му използване и съответствието му с изискванията на наредбата. Производителите на специализирания софтуер го предоставят на лица, определени от министъра на здравеопазването, безплатно за целите на оценяването. Министърът утвърждава и публикува списък на оценените специализирани софтуери на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

Освен това, министърът на здравеопазването изгражда и поддържа система за управление на графиците на работа с пациенти на медицинските специалисти в лечебните заведения като част от НЗИС. Медицинските специалисти използват тази система доброволно и безплатно.

Глава втора Дейности по опазване на здравето

Раздел I Общи положения

Глава втора на закона, озаглавена “Дейности по опазване на здравето”, разглежда общите положения, свързани с планирането, разработването и провеждането на политики, насочени към опазване на здравето на гражданите. Този раздел установява рамката за дейности, които имат за цел да осигурят здравословна жизнена среда, да насърчават здравословен начин на живот и да провеждат здравна профилактика.

Държавните и общинските органи и институции са отговорни за планирането и провеждането на политики, насочени към опазване на здравето. Тези политики включват осигуряване на здравословна жизнена среда, обучение за здравословен начин на живот и здравна профилактика. Общините могат да подпомагат дейността си в областта на здравната профилактика чрез здравни медиатори, които помагат при провеждането на политики сред населението и при предоставянето на медицинска помощ. Министърът на здравеопазването определя с наредба изискванията за дейността на здравните медиатори. Освен това, дейността по здравна профилактика може да се подпомага и от юридически лица с нестопанска цел, които имат доказан опит в съответната област, при условия и по ред, определени с наредба.

Лечебните заведения са длъжни системно да извършват профилактични прегледи и диспансеризация с цел опазване на здравето и работоспособността на гражданите. Лицата с повишен здравен риск или със заболявания подлежат на диспансеризация, която включва редовни прегледи и наблюдение за ранно откриване и предотвратяване на заболявания. Условията, редът и финансирането за извършване на профилактичните прегледи и диспансеризацията, както и списъкът на заболяванията, при които се извършва диспансеризация, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Раздел II Осигуряване на здравословна жизнена среда

Раздел II на закона, озаглавен “Осигуряване на здравословна жизнена среда”, установява мерките и механизмите за опазване на здравето на гражданите чрез осигуряване на безопасна и здравословна жизнена среда. Този раздел включва разпоредби, свързани с контрола на факторите на жизнената среда, здравните изисквания за обекти, продукти и дейности, както и процедурите за налагане на мерки при нарушения.

Държавата, общините, юридическите и физическите лица са длъжни да осигуряват опазването на жизнената среда от вредни биологични, химични, физични и социални фактори, които могат да засегнат здравето на гражданите. Министърът на здравеопазването ръководи националната система за анализ, оценка и контрол на шума, замърсителите в питейните води и нейонизиращите лъчения в урбанизираните територии и обществените сгради. Той анализира и оценява факторите на жизнената среда на национално ниво и предлага мерки за ограничаване на вредното им въздействие върху здравето на гражданите. Регионалните здравни инспекции наблюдават, анализират и оценяват факторите на жизнената среда на територията на областта и предлагат мерки за ограничаване на вредното им въздействие.

Министърът на здравеопазването организира епидемиологични проучвания за установяване на зависимост между замърсяването на околната среда и здравното състояние на населението. Министерският съвет и общините приемат и финансират програми за провеждане на дейности, свързани с опазване, укрепване и възстановяване на здравето на гражданите в населени места, където е установена такава зависимост.

Здравните изисквания за обекти с обществено предназначение, продукти и стоки със значение за здравето на човека, както и максимално допустимите нива на факторите на жизнената среда, се определят с наредби на министъра на здравеопазването. Освен това, здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, социалните и интегрираните здравно-социални услуги, водоснабдителните обекти, предприятията за производство и търговия с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони, също се определят с наредба.

Органите на държавния здравен контрол участват в експертните съвети по устройство на територията, съгласуват устройствени планове и участват в оценката на инвестиционните проекти. Всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми съответната регионална здравна инспекция за това, като посочва адреса на обекта, видовете дейности, които се извършват, и данни за лицето, което упражнява дейността. Регионалните здравни инспекции извършват проверка за спазване на здравните изисквания в обекта в срок до един месец от уведомяването.

При неспазване на здравните изисквания държавните здравни инспектори издават задължителни предписания и определят срок за отстраняване на нарушенията. В случай на неизпълнение на предписанията, директорът на регионалната здравна инспекция издава заповед за спиране на експлоатацията на обекта или на съответната дейност. При непосредствена опасност за живота и здравето на хората, държавните здравни инспектори могат да спират незабавно експлоатацията на обекта или дейността.

За издаване на здравен сертификат за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека, заинтересованото лице подава заявление до главния държавен здравен инспектор, като прилага необходимите документи. Здравният сертификат се издава в срок до 15 работни дни от подаване на заявлението. В Министерството на здравеопазването се създава и поддържа регистър на издадените здравни сертификати за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека.

При съмнение за безопасността на продукти и стоки, държавният здравен инспектор издава предписание за спиране на реализацията им и взема проби за лабораторен анализ. При потвърждаване на безопасността на продуктите, държавният здравен инспектор отменя предписанието за спиране на реализацията. В случай че продуктите и стоките не съответстват на здравните изисквания, се издава заповед за преработка, използване за други цели или унищожаване на продуктите и стоките.

Условията и редът за вземане на проби и провеждане на лабораторни изследвания се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Физическите и юридическите лица са длъжни да изпълняват задължителните предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен контрол. Принудителните административни мерки, наложени по реда на този раздел, се обжалват по административен ред.

Раздел III Здравни изисквания към козметичните продукти

Раздел III на закона, озаглавен “Здравни изисквания към козметичните продукти”, установява рамката за регулиране на козметичните продукти, които се предоставят на пазара, с цел гарантиране на тяхната безопасност за човешкото здраве. Този раздел се основава на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета, който урежда изискванията за козметичните продукти в Европейския съюз.

Козметичните продукти трябва да бъдат безопасни за човешкото здраве, когато се използват при нормални или разумно предвидими условия. Това включва спазване на добрата производствена практика, извършване на оценка на безопасността, съставяне на досие с информация за продукта, както и спазване на изискванията за етикетиране, нотификация и ограничения за веществата в състава на козметичните продукти. Информацията на етикета трябва да бъде предоставена на български език, включително данни за производителя, състава, срока на годност и инструкции за употреба.

Министърът на здравеопазването и органите на държавния здравен контрол са компетентни органи, отговорни за контрола на козметичните продукти. Те периодично преразглеждат и оценяват дейността си по отношение на контрола на козметични продукти, като резултатите от тази оценка се съобщават на другите държави – членки на Европейския съюз и на Европейската комисия, както и се оповестяват публично.

Клиниката по токсикология на Университетската многопрофилна болница “Н. И. Пирогов” е определена като токсикологичен център, отговорен за обработването на информацията, предоставена от Европейската комисия, и за осигуряване на защита на поверителността на тази информация.

Министърът на здравеопазването определя с наредба подробни правила за представяне на информацията относно козметичните продукти, които не са предварително пакетирани или се пакетират в момента на продажбата им по искане на потребителя. Освен това, с наредба се определят изискванията за ефикасността на продуктите, предназначени за защита от слънчевото лъчение, както и химичните методи за проверка на състава на козметичните продукти.

Раздел IV Дейности за въздействие върху рискови за здравето фактори

Раздел IV на закона, озаглавен “Дейности за въздействие върху рискови за здравето фактори”, установява мерки за ограничаване на употребата на тютюневи изделия, алкохол, наркотични вещества и диазотен оксид (райски газ), както и за предотвратяване на тяхната злоупотреба, особено сред младежите под 18 години. Този раздел включва както национални, така и регионални програми, насочени към промоция на здравословен начин на живот и осигуряване на достъп до медицинска помощ и социална защита за засегнатите лица.

Министърът на здравеопазването и други компетентни държавни органи съвместно с неправителствените организации създават условия за ограничаване на употребата на тютюневи изделия, алкохол, наркотични вещества и диазотен оксид (райски газ) сред младежите. Тези дейности се осъществяват чрез национални програми, които включват промотивни и профилактични инициативи, както и осигуряване на достъп до медицинска помощ и социална защита. Средствата за финансиране на тези програми се извличат от акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки, като една стотна от тези постъпления се използва за тази цел.

Общините също са задължени да приемат и осъществяват регионални програми за ограничаване на употребата на тютюневи изделия, алкохол, наркотични вещества и диазотен оксид (райски газ) сред младежите. Тези програми имат за цел да намалят рисковете за здравето, свързани с тези вещества, и да насърчат здравословен начин на живот.

Законът забранява продажбата на алкохолни напитки на лица под 18 години, в пияно състояние, на територията на детските градини, училищата, общежитията за ученици, лечебните заведения, както и по време на спортни прояви и обществени мероприятия, организирани за деца и ученици. Също така, забранява се продажбата на диазотен оксид (райски газ) на физически лица, с изключение на търговци, чиято дейност включва продажбата на този продукт, както и на територията на детските градини, училищата, общежитията за ученици, лечебните заведения, спортни прояви и обществени мероприятия, организирани за деца и ученици.

Пряката реклама на спиртни напитки е забранена, а непряката реклама на спиртни напитки и рекламата на вино и бира не може да бъде насочена към лица под 18 години, да използва лица под 18 години като участници, да свързва употребата на алкохол със спортни постижения или управление на превозни средства, или да съдържа неверни твърдения относно полза за здравето. Непряката реклама на спиртни напитки не може да се излъчва в радио- и телевизионни предавания преди 22:00 часа.

Забранява се и рекламата на диазотен оксид (райски газ) в онлайн платформи, като за преустановяване на такава реклама се разпорежда премахването ѝ със заповед от председателя на Комисията за защита на потребителите.

Тютюнопушенето е забранено в закритите обществени места, включително в помещенията с обособени работни места и спомагателни помещения. По изключение се допуска тютюнопушене в обособени самостоятелни помещения на летищата, които трябва да отговарят на строги изисквания за вентилация и изолация. Забранява се и тютюнопушенето на открити обществени места, като детски градини, училища, площадки за игра и спортни обекти по време на прояви. Също така, забранява се употребата на диазотен оксид (райски газ) на открити и закрити обществени места, с изключение на медицински цели и случаи, предвидени в Закона за храните.

Раздел V Надзор на заразните болести

Раздел V, озаглавен “Надзор на заразните болести”, установява мерките и механизмите за предотвратяване и контрол на разпространението на заразни болести в страната. Този раздел включва разпоредби за граничен здравен контрол, задължителни имунизации, регистрация и отчет на заразни болести, както и мерки за справяне с извънредни епидемични ситуации.

Граничният здравен контрол се извършва при необходимост за предотвратяване на разпространението на особено опасни заразни болести. Условията и редът за провеждане на този контрол се определят с наредба на Министерския съвет.

За предпазване на гражданите от заразни болести се извършват задължителни имунизации. Министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършване на планови, целеви и препоръчителни имунизации. При възникване на извънредна епидемична обстановка или значителен спад в имунизационното покритие, министърът може да разпореди задължителни имунизации за определени групи от населението, включително с препарати, които не са включени в имунизационния календар.

Болните от заразни болести, контактните с тях лица и заразоносителите подлежат на регистрация, задължително съобщаване и отчет. Министърът на здравеопазването определя с наредба болестите, които подлежат на регистрация, както и реда за надзор, ранно оповестяване и предприемане на мерки при случаи на биотероризъм или поява на нови, непознати заразни болести. Освен това, министърът определя реда за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на синдрома на придобита имунна недостатъчност (СПИН) и реда за съобщаване, проучване и регистриране на хранителни заболявания.

Лица, болни от и заразоносители на особено опасни заразни болести като антракс, бруцелоза, дифтерия, ебола, холера и чума, подлежат на задължителна изолация. Контактните с тях лица подлежат на задължителна карантина. Министърът на здравеопазването може да разпореди задължителна изолация и карантина за други заразни болести, въз основа на оценка на епидемичния риск. Задължителната изолация и карантина се извършват с предписание, издадено от регионалната здравна инспекция, и подлежат на предварително изпълнение.

При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест, Министерският съвет може да обяви извънредна епидемична обстановка. В такива случаи, министърът на здравеопазването въвежда временни противоепидемични мерки, включително забрана за влизане на територията на страната, ограничаване на придвижването и спиране на работа на обекти с обществено предназначение. Тези мерки се координират от областните управители и се финансират от държавния бюджет.

Физическите и юридическите лица, които извършват дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, са длъжни да уведомят Министерството на здравеопазването за започването на дейността си. Условията и редът за извършване на тези дейности се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и храните.

Раздел VI Защита от въздействието на йонизиращи лъчения

Разделът, посветен на защитата на лицата от въздействието на йонизиращи лъчения, установява изчерпателна рамка за осигуряване на радиационна безопасност и предотвратяване на рискове за здравето на гражданите и работниците, изложени на такива лъчения. Основната цел е да се гарантира, че използването на източници на йонизиращи лъчения, както в медицински, така и в промишлени или други контексти, се извършва при строго спазване на установените принципи и изисквания за радиационна защита.

Защитата включва контрол на факторите на работната и жизнената среда, насочен към намаляване на облъчването на лицата. Това включва медицинско наблюдение на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения, като се оценява тяхната медицинска пригодност за изпълнение на професионални задължения. Дозиметричният контрол е друг ключов елемент, който позволява да се определи вътрешното и външното облъчване на тези лица. Освен това, се извършва оценка на радиационния риск за населението като цяло или за определени групи, като се вземат предвид различни фактори, свързани с изложението на йонизиращи лъчения.

Медицинското наблюдение на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения, се осъществява от квалифицирани лекари, включително специалисти от Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). Тези лекари оценяват медицинската пригодност на работниците и осигуряват необходимата поддръжка в случай на радиационни аварии или други извънредни ситуации. В случай на спор относно медицинската пригодност, може да се подаде жалба пред специална комисия, която се произнася окончателно по въпроса.

Министърът на здравеопазването има правомощията да издава наредби, които уреждат различни аспекти на радиационната защита. Това включва условията и реда за медицинско осигуряване в случай на радиационна авария, здравните норми при работа в среда на йонизиращи лъчения, както и изискванията за защита на лицата при хронично облъчване. Освен това, се установяват правила за индивидуален дозиметричен контрол и за осигуряване на безопасност при медицинско облъчване.

За извършване на дейности по изпитване на качеството на медицинската радиологична апаратура е необходимо юридическо лице или едноличен търговец да бъде вписан в специален регистър. Този регистър се поддържа от Министерството на здравеопазването и включва информация за лицата, които извършват тези дейности, както и за техните квалификации и опит. Вписването в регистъра е задължително и се извършва след подаване на заявление и предоставяне на необходимите документи. В случай на нередовности или предоставяне на неверни данни, министърът на здравеопазването може да откаже вписването.

Медицинското облъчване с източници на йонизиращи лъчения е разрешено само при определени условия, като диагностика, лечение или здравен скрининг. В случай на деца или бременни жени, облъчването се извършва само при строги условия и само от специалисти с допълнително обучение. Пациентите имат право да откажат облъчване по всяко време, а медицинските специалисти са длъжни да предоставят пълна информация за рисковете и ползите от процедурата.

При радиационни аварии или други извънредни ситуации, органите на държавния здравен контрол могат да разрешат извършването на дейности от доброволци, дори при превишаване на установените граници на облъчване. В такива случаи, лицата подлежат на незабавно медицинско изследване и наблюдение.

Министерството на здравеопазването създава и поддържа регистър на лицата, работещи или работили в среда на йонизиращи лъчения. Този регистър служи за проследяване на здравното състояние на тези лица и за оценка на дългосрочните ефекти от излагането на радиация.

Раздел VII Защита на здравето на гражданите при извършване на дейности с азбест и азбестосъдържащи материали

Раздел VII се занимава с мерките за защита на здравето на гражданите при извършване на дейности, свързани с азбест и азбестосъдържащи материали. За да се извършат дейности по разрушаване или отстраняване на такива материали от сгради, конструкции, предприятия, инсталации или кораби, е необходимо да се получи разрешение от директора на регионалната здравна инспекция, на чиято територия се намира обектът. За получаване на разрешението, заинтересованото лице трябва да подаде заявление, план за работа, списък на ангажираните работници и служители, както и удостоверение за обучение на персонала. Планът за работа трябва да включва подробна информация за вида и продължителността на дейностите, мястото на извършване, използваните методи, личните предпазни средства, оборудването за защита на работниците и околната среда, както и мерките за доказване на липсата на риск след приключване на дейностите.

Освен това, планът трябва да предвижда отстраняването на азбеста преди прилагането на техники за разрушаване, освен ако това би довело до по-голям риск за работниците. Обучението на персонала се извършва съгласно условията, определени в наредбата по Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Важно е да се отбележи, че разрешение не се изисква при извършване на аварийно-спасителни дейности.

След подаване на заявлението, директорът на регионалната здравна инспекция изпраща документите за становище на регионалната инспекция по околната среда и водите в тридневен срок. Регионалната инспекция по околната среда и водите трябва да даде становище в 14-дневен срок, като при липса на становище в този срок се счита, че документите са съгласувани без забележки. Директорът на здравната инспекция уведомява заявителя за препоръките и, ако е необходимо, заявителят трябва да представи коригиран план за работа в срок от един месец. Разрешението се издава в срок от 5 дни след получаване на положително становище или на коригирания план. В случай на неизпълнение на препоръките, директорът на здравната инспекция може да откаже издаването на разрешение с мотивирано решение.

Раздел VIII Курортни ресурси и курорти

Раздел VIII регулира курортните ресурси и курортите, като дефинира курортните ресурси като минерални води, лечебни пелоиди (лечебна кал), крайбрежната плажна ивица, морската вода и местности с благоприятни биоклиматични условия за профилактика, лечение и рехабилитация. Лечебните пелоиди включват лиманно-лагунни тини, изворни тини, езерна утаечна кал, торф и бентонитови глини. За ползването на минерални води за различни цели, като питейни, лечебни или рекреационни, министърът на здравеопазването или оправомощеното от него лице издава балнеологична оценка, която удостоверява състава, свойствата и начина на приложение на минералната вода. Тази оценка се издава на базата на предложение от директора на басейновата дирекция или кмета на общината, като се прилага резюме за хидрогеоложките условия и експлоатационните характеристики на водовземното съоръжение. Балнеологичната оценка се основава на анализи и проучвания, включващи хидрогеоложки условия, физични, химични, радиологични и микробиологични характеристики, както и фармакологичното и клинично въздействие на водата. Оценката е валидна за 10 години и може да бъде подновена по същия ред, като предложението за подновяване трябва да бъде подадено не по-късно от 6 месеца преди изтичането на срока ѝ. Всички издадени балнеологични оценки се публикуват на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

Курортите се определят като урбанизирани територии с обявени курортни ресурси и възможности за изграждане на обекти за лечение, рехабилитация, отдих и туризъм. Обявяването на курортите се извършва по предложение на министъра на здравеопазването с решение на Министерския съвет, което се обнародва в “Държавен вестник”. Министърът на здравеопазването, в сътрудничество с други министри, определя с наредби условията и реда за обявяване, използване и опазване на курортните ресурси, зони и територии, както и за класификацията на курортите. Лечебните заведения имат приоритетно право да използват минерални води и лечебна кал за своята дейност, дори когато тези ресурси се отдават по Закона за концесиите.

Освен това, за опазване на живота и здравето на хората и превенция на водния травматизъм, се извършва обезопасяване на водните площи и басейните за обществено ползване, като се организира водноспасителна дейност. Изискванията за тази дейност и обезопасяването се определят с наредба на Министерския съвет.

Глава трета. Медицинско обслужване

Раздел I Достъпност и качество на медицинската помощ

Глава трета, раздел I от закона регулира достъпността и качеството на медицинската помощ в Република България. Медицинската помощ се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, като това изискване се отнася и за медицински дейности, извършвани в чужбина по отношение на български граждани. Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени съгласно Закона за лечебните заведения, и на Правилата за добра медицинска практика, приети от съсловните организации на лекарите. Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ, която трябва да бъде своевременна, достатъчна и качествена, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година. Основните принципи включват равнопоставеност, сътрудничество между лечебните заведения и зачитане на правата на пациента. Условията и редът за осъществяване на това право се определят с наредба на Министерския съвет.

Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, българските граждани имат право на медицински услуги, свързани със спешни състояния, интензивно лечение на здравно неосигурени лица, профилактични прегледи, стационарна психиатрична помощ, лечение със субституиращи програми, трансплантация на органи и други специфични медицински дейности. Тези услуги се финансират от държавния бюджет и общинските бюджети. Децата до 18 години имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, включително заплащане на медицински изделия, лекарствени продукти и диетични храни за специални медицински цели. Лечението на онкологични и редки заболявания, започнало преди навършване на 18 години, продължава да се финансира и след тази възраст.

Чужденците с дългосрочно или постоянно пребиваване, бежанци, лица с хуманитарен статут и право на убежище, както и временно закриляни лица, имат право на медицинска помощ при същите условия като българските граждани. Чуждестранните студенти и докторанти, обучаващи се в България, също се ползват с медицинска помощ по същия ред. Чужденците, които пребивават краткосрочно или транзитно в страната, са длъжни да имат здравна осигуровка или застраховка, покриваща разходите за лечение. Изключение правят лицата, за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност.

Лечебните заведения са длъжни да осигурят на пациентите необходимите медицински изделия, като те се предоставят чрез болничните аптеки. Ако медицинските изделия не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или държавния бюджет, пациентите ги заплащат по цените на лечебното заведение. Гражданите на други държави – членки на Европейския съюз, които получават здравно обслужване в България, се ползват със същите методи и стандарти като българските граждани и заплащат стойността на услугите по същите цени.

Раздел II Права и задължения на пациента

Раздел II от закона регулира правата и задълженията на пациента. Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ, като регистрацията му като пациент става с информирано съгласие, освен в случаите, предвидени със закон. На пациента се оказва здравна помощ независимо от възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид на заболяването.

Пациентът има право на зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права, както и на достъпна и качествена здравна помощ. Той има право на повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването, както и на защита на данните, свързани с неговото здравословно състояние. Пациентът има право на ясна и достъпна информация за здравословното си състояние и методите за лечение, както и на достъп до модерни методи на лечение, предотвратяване на болката и страданието, и до медицинската документация. При хоспитализация пациентът има право да бъде посещаван от личния си лекар, да приема или отказва посетители, да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител, както и да получи информация за цената на медицинските услуги и лекарствените продукти.

За защита на правата на пациента към министъра на здравеопазването се създава Обществен съвет по правата на пациента, който наблюдава и анализира дейностите, свързани с правата на пациента, изготвя доклади и предложения за промени в нормативната уредба. Представителни организации за защита на правата на пациентите могат да участват в работата на консултативни органи и да получават информация за проекти на нормативни актове.

Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. При непълнолетни или недееспособни лица съгласието се изразява от родител, настойник или попечител, освен в случаите, предвидени със закон. Пациентът има право да откаже предложената медицинска помощ, като отказът се удостоверява в медицинската документация. В случаите, когато е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.

Пациентът има право да бъде информиран за здравословното си състояние, планираните лечебни дейности и рисковете, свързани с тях, както и да откаже да бъде информиран, освен когато здравословното му състояние застрашава други лица. Той може да подава жалби и сигнали до регионалната здравна инспекция при нарушаване на правата му, като регионалната здравна инспекция е длъжна да провери жалбата в 7-дневен срок и да предприеме съответните действия.

Пациентът е длъжен да се грижи за собственото си здраве, да не уврежда здравето на другите, да съдейства на медицинските специалисти и да спазва установения ред в лечебните заведения. При нелечими заболявания пациентът има право на палиативни медицински грижи, които включват медицинско наблюдение, здравни грижи и морална подкрепа. На територията на Република България не се прилага евтаназия.

При смърт на пациент в лечебно заведение се извършва патологоанатомична аутопсия, освен ако близките на починалия изрично поискат освобождаване от аутопсия. В случаите на смърт на дете, настанено извън семейството, аутопсията се извършва само ако детето е починало в лечебно заведение за болнична помощ.

Раздел III Медицинска помощ при спешни състояния

Раздел III от закона се занимава с медицинската помощ при спешни състояния. Държавата организира и финансира система за оказване на такава помощ, като спешно състояние се определя като остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска намеса. Целта на медицинската помощ при спешни състояния е да предотврати смърт, тежки или необратими увреждания на жизнено важни органи и системи, както и усложнения при родилки, които застрашават здравето и живота на майката или плода.

Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидента, е длъжно да информира най-близкия център за спешна медицинска помощ, лечебно заведение или полицейско управление. Лечебните заведения са задължени да извършат необходимите медицински дейности при пациент в спешно състояние, независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. Ако лечебното заведение не може да осигури необходимия обем дейности, пациентът се транспортира до най-близкото подходящо лечебно заведение, при условие че състоянието му позволява това. При пренастаняване на пациента се използват всички медицински документи, обобщени в епикриза.

Транспортирането на пациент не се допуска, ако то създава неоправдано висок риск за здравето и живота му. Това гарантира, че пациентите в спешни състояния получават необходимата помощ, като се избягват допълнителни рискове, свързани с транспортирането.

Раздел IV Медицинска експертиза

Раздел IV от закона регулира медицинската експертиза, която включва установяване на временна неработоспособност, вида и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност и потвърждаване на професионални болести. Медицинската експертиза се организира и ръководи от министъра на здравеопазването и регионалните здравни инспекции. При извършване на експертиза се прави преценка и за възможността на лицето да се яви пред разследващите или съдебни органи, ако е необходимо. Видът и степента на увреждане се определят в проценти спрямо възможностите на здравия човек, като при определени дефинитивни състояния степента на трайно намалена работоспособност може да бъде определена пожизнено.

Медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, вида и степента на увреждане и трайно намалената работоспособност. Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Експертизата на вида и степента на увреждане и трайно намалената работоспособност се извършва от ТЕЛК и НЕЛК, като при децата до 16 години участва и специалист по детски болести. Срокът за извършване на експертизата е три месеца от подаване на заявлението.

Органите на медицинската експертиза представят данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването им в Националния осигурителен институт. Лекарските консултативни комисии се разкриват и закриват от директорите на регионалните здравни инспекции, а териториалните експертни лекарски комисии са структурни звена на лечебните заведения. В съставите на ТЕЛК и НЕЛК работят лекари с призната специалност и не по-малко от 5 години трудов стаж. При извършване на експертиза не може да участва лекар, който е бил ангажиран с обжалваното решение или е в роднинска връзка с освидетелстваното лице.

Националната експертна лекарска комисия създава и поддържа информационна база данни за всички лица, преминали през ТЕЛК и НЕЛК, която включва данни за експертните решения, диагнози, извършени медико-диагностични дейности и други данни, от значение за трайно намалената работоспособност и вида и степента на увреждане. Тази база данни се използва за планиране на дейности, свързани с образованието, медицинската и социалната рехабилитация, трудовата заетост и оценка на здравния статус на населението.

Контрол върху медицинската експертиза се осъществява от Националния съвет по медицинска експертиза, министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, НЗОК, НОИ и регионалните здравни инспекции. Регионалните съвети извършват проверки на експертните решения за временна неработоспособност и контролират дейността на лекуващите лекари, ЛКК и ТЕЛК. Обжалванията на експертните решения се подават пред съответните органи в определени срокове, като решенията на НЕЛК могат да бъдат обжалвани пред административния съд.

Решенията на органите на медицинската експертиза са задължителни за всички лица, органи и организации в страната, след като редът за обжалване е изчерпан. Органите на медицинската експертиза могат да отменят или изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, а ръководителят на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на противоречиви решения.

Раздел V Медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи

Раздел V от закона регулира медицинското осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи. Управлението, организацията и ресурсното осигуряване на здравната помощ в такива ситуации се осъществяват от министъра на здравеопазването, главния държавен здравен инспектор, директора на Националния център по радиационна и радиологична защита (НЦРРЗ), директорите на регионалните здравни инспекции, лечебните и здравните заведения. Тези органи провеждат дейността си в тясно взаимодействие с централната и местната власт, Министерството на вътрешните работи, неправителствени организации и Българския Червен кръст.

Министърът на здравеопазването разработва планове за медицинско осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи, които се утвърждават от Министерския съвет. На базата на тези планове се създават условия за медицинска сортировка, първична обработка, лечение, рехабилитация и медицинска експертиза на пострадалите. Те формират и подготвят органи за управление и екипи за медицинска помощ, осигуряват защитата на стационарно болните и медицинския персонал, организират противоепидемични и хигиенни дейности, формират запаси за ресурсно осигуряване и организират обучение на медицинските специалисти и населението. Финансовото осигуряване на тези дейности се осъществява от държавния бюджет.

За осъществяване на медицинското осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи към директора на регионалната здравна инспекция се създава съвет за медицинско осигуряване, който включва представители на регионалната здравна инспекция, директорите на лечебните заведения за болнична помощ, центъра за спешна медицинска помощ, областната администрация и общините в съответния регион. Този съвет приема регионалните планове за действие и програмите за обучение на медицинските екипи, работещи в условията на бедствия, аварии и катастрофи.

Глава четвърта. Здравна закрила на определени групи от населението

Раздел I Здравна закрила на децата

Глава четвърта, раздел I от закона се занимава със здравната закрила на децата. Държавата, общините, юридическите и физическите лица създават условия за осигуряване на здравословна среда и нормално физическо и психическо развитие на децата. За подпомагане на семействата при отглеждането на деца до тригодишна възраст се създават детски ясли и детски кухни. Детските ясли са структури, в които медицински и други специалисти отглеждат, възпитават и обучават деца от тримесечна до тригодишна възраст, а детските кухни осигуряват храна за деца до тригодишна възраст. Изискванията към устройството и дейността на тези институции се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Детските ясли и кухни могат да се създават от общините, физически и юридически лица. Общинските детски ясли и кухни се създават, преобразуват и закриват със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет и съгласие на регионалната здравна инспекция. Издръжката на децата в общинските детски ясли и дейността на общинските детски кухни се финансират от общинския бюджет. Родителите заплащат такси за храна от детските кухни, определени от общинския съвет. Държавата предоставя средства на родителите за компенсиране на разходите за отглеждане на деца, които не са приети в общински детски ясли поради липса на места.

Здравните кабинети в детските градини и училищата осъществяват дейности по медицинско обслужване, подпомагане на деца с хронични заболявания, промоция на здравето, предотвратяване на заразни болести, организиране на здравно образование и участие в отдих и спорт. Тези дейности се извършват от лекари и медицински специалисти, които работят по договор с общината или собственика на частното учебно заведение. Финансирането на здравните кабинети в общинските и държавните училища и детски градини се извършва от общинските бюджети, докато в частните институции се финансира от собственика им.

При новооткрито заболяване или отклонение в развитието на детето здравните кабинети са задължени да уведомяват родителите и общопрактикуващия лекар. В рамките на учебните планове се осигурява обучение на учениците по лична хигиена, здравословно хранене, здравословен начин на живот, предпазване от инфекциозни болести, здравни рискове при употреба на тютюн, алкохол и наркотици, сексуално поведение и първа помощ.

За осигуряване на профилактична медицинска и дентална помощ на децата и учениците веднъж годишно се извършват профилактични прегледи, които се финансират от Националната здравноосигурителна каса. Денталното лечение на деца от институции, управлявани от Министерството на образованието, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, се заплаща от съответните ведомства. За осигуряване на допълнително или специализирано медицинско обслужване на децата, заведенията могат да сключват договори с лечебни заведения за извънболнична помощ.

Медицинските специалисти са длъжни да уведомят дирекция “Социално подпомагане” за всяко дете, родено в лечебно заведение, за което има риск от изоставяне, както и за деца, които са жертви на насилие.

Раздел II Репродуктивно здраве

Раздел II от закона се занимава с репродуктивното здраве. Държавата осигурява здравна защита на репродуктивното здраве на гражданите чрез промоция и консултации за опазване на репродуктивното здраве, осигуряване на достъп до специализирана консултативна помощ, профилактика и лечение на безплодие, както и на предаваните по полов път болести и СПИН. Всеки гражданин има право на информация и свобода на решение относно своето репродуктивно здраве.

За осигуряване на безрисково майчинство всяка жена има право на достъп до здравни дейности, насочени към осигуряване на оптимално здравословно състояние на жената и плода от началото на бременността до 42 дни след раждането. Тези здравни дейности включват промоция на здравето, профилактика на аборти и преждевременни раждания, обучение по хранене и грижи за новороденото, активно медицинско наблюдение на бременността, пренатална диагностика, осигуряване на оптимална жизнена среда за родилките и новородените, диспансерно наблюдение и свободен достъп до специализирана медицинска помощ. Бременните имат право да избират лечебно заведение за раждане.

Условията и редът за извършване на изкуствен аборт, както и критериите за жизнеспособност на плода, се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Същата наредба урежда и задълженията на медицинските специалисти при съмнение за аборт, извършен извън условията и реда на закона. Трайното отнемане на способността за репродукция също се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.

Раздел III Асистирана репродукция

Раздел III от закона регулира асистираната репродукция, която се прилага, когато състоянието на мъжа или жената не позволява осъществяване на репродуктивните им функции по естествен път. Асистираната репродукция се извършва след получаване на писмено информирано съгласие от лицата, желаещи да създадат потомство, и след провеждане на медицински изследвания, гарантиращи здравето на потомството. Тя включва дейности като използване на медицински методи за оплождане на яйцеклетки, вземане, обработка и съхраняване на яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи, както и поставяне на яйцеклетки в тялото на жената.

За вземане на яйцеклетки от донор се изисква пълнолетие, писмено съгласие, информираност за рисковете и установено физическо и психическо здраве на донора. Лечебните заведения са длъжни да изготвят годишен отчет за извършените дейности и да го представят в Изпълнителна агенция “Медицински надзор”. Забранява се предлагането или приемането на материална облага за донорство на яйцеклетки или сперматозоиди.

Асистираната репродукция се извършва от лечебни заведения, получили разрешение за тази дейност, и се контролира от Изпълнителна агенция “Медицински надзор”. Министърът на здравеопазването може да спре дейността на лечебно заведение, ако то не спазва изискванията на медицинския стандарт за асистирана репродукция. Лечебните заведения са длъжни да създадат и поддържат регистър за всички извършени дейности, свързани с асистираната репродукция, като данните се съхраняват 30 години.

Изпълнителна агенция “Медицински надзор” регистрира и анализира информацията за донорите, реципиентите и сериозните нежелани реакции или инциденти, свързани с асистираната репродукция. Лечебните заведения са длъжни да съобщят на агенцията за всички сериозни нежелани реакции или инциденти в 7-дневен срок и да създадат система за блокиране, изтегляне или унищожаване на яйцеклетки, сперматозоиди или зиготи, които могат да доведат до рискове.

Забранява се изкуствено оплождане на яйцеклетка със сперматозоиди от донор, който е в кръвно родство с жената до четвърта степен. Износът и вносът на яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи се извършва при условията на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Неизползвани яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи могат да бъдат предоставяни за научни, учебни и лечебни цели след получаване на писмено съгласие от донорите.

Забранява се използването на техники за асистирана репродукция с цел подбор на пола на потомството, освен за предотвратяване на наследствени заболявания, свързани с пола. Също така се забранява репродуктивното клониране на хора и всяка форма на дискриминация, основана на генома на лицето.

Раздел IV Генетично здраве и генетични изследвания

Раздел IV от закона се занимава с генетичното здраве и генетичните изследвания. Опазването на генетичното здраве се осъществява чрез профилактични и диагностични изследвания за доказване и класифициране на генетични заболявания, диспансеризация на лица с повишен риск, лечение на наследствени заболявания, установяване на наследствени признаци и идентифициране на родител, както и съхраняване на генетична информация. Профилактичните генетични изследвания се извършват за определяне на риска за генетични заболявания в потомството, идентифициране на клинично здрави носители на генетични отклонения и диагностика на наследствени заболявания преди, по време и след бременността.

Генетичните изследвания в периода преди раждането се извършват при доказан риск за предаване на генетично заболяване и включват доказване на генетични отклонения, установяване на предразположения и анализ на генетични заболявания. За установяване на вида и честотата на генетичните отклонения и определяне на генетичния фонд се провеждат целеви проучвания. Генетичните изследвания и вземането на биологичен материал за медицински или научни цели се извършват само след писмено информирано съгласие от изследваните лица. При деца, лица с психични разстройства и лица под запрещение се изисква и разрешение от комисията по медицинска етика.

Резултатите от генетичните изследвания не могат да бъдат основание за дискриминация, а данните за човешкия геном са лични и не могат да се предоставят на работодатели, здравноосигурителни организации или застрахователни компании. Генетичните изследвания се извършват от акредитирани генетични лаборатории към лечебни заведения или самостоятелни лаборатории. Министърът на здравеопазването определя Национална генетична лаборатория, която осъществява методическо ръководство и контрол върху генетичните лаборатории и създава национален генетичен регистър.

Лечебните заведения информират Националната генетична лаборатория за проведените изследвания и резултатите от тях и създават служебен регистър на извършените изследвания. Генетичните лаборатории могат да създават ДНК банки за съхраняване на генетичен материал за научни и медицински цели, като ги регистрират в Министерството на здравеопазването. За установяване на вида и честотата на редките заболявания се създава национален регистър на пациентите с редки заболявания, като условията и редът за регистриране се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Същата наредба урежда и условията за участие на лечебни заведения в Европейските референтни мрежи и създаването на експертни центрове за редки болести.

Глава пета. Психично здраве

Раздел I Закрила на психичното здраве

Глава пета, раздел I от закона се занимава със закрилата на психичното здраве. Държавата, общините и неправителствените организации организират дейности за опазване на психичното здраве, включително осигуряване на достъпна и качествена медицинска помощ за лица с психични разстройства, защита на психичното здраве при рискови групи, активна профилактика, подкрепа на обществените начинания и научноприложни изследвания. Общините осигуряват условия за психосоциална рехабилитация и подкрепа с финансови и материални средства, включително предоставяне на жилища за лица с психични разстройства.

Лицата с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи, включват тези с тежки психични нарушения, умствена изостаналост, деменция и други нарушения, които изискват медицинска помощ и подкрепа за пълноценен живот в семейството и социалната среда. Всяко лице с психично разстройство има право на лечение и грижи при равни условия с другите пациенти. Оценката за наличие на психично разстройство не може да се основава на семейни, професионални или други конфликти, нито на минали психични разстройства.

Министерството на здравеопазването създава и поддържа Национален служебен регистър на лица с психични разстройства, като редът и условията за ползване на данни от регистъра се определят с наредба. Основните принципи при лечението на лица с психични разстройства включват минимално ограничаване на личната свобода, намаляване на институционалната зависимост, изграждане на мрежа от специализирани заведения за извънболнична помощ и спазване на хуманитарните принципи.

Лечението на лица с психични разстройства се извършва в лечебни заведения за първична или специализирана извънболнична помощ, стационарни психиатрични заведения, центрове за психично здраве и домове за медико-социални грижи. Забранява се използването на хирургични методи за промяна на централната нервна система с цел постигане на определени психични характеристики. При пациенти с психични разстройства, които представляват пряка опасност за себе си или другите, могат да се прилагат мерки за временно физическо ограничаване, но те не заместват активното лечение.

Трудовата терапия е част от психосоциалните рехабилитационни програми, като е недопустима всякаква форма на експлоатация или принудителен труд. В социалните и интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа се създават здравни кабинети, които осъществяват медицинско наблюдение, първа помощ и контрол върху хигиенните условия. Спешната психиатрична помощ се оказва от центрове за психично здраве, стационарни психиатрични заведения и центрове за спешна медицинска помощ.

Когато състоянието на лице с психично разстройство налага продължаване на лечението след овладяване на спешното състояние, ръководителят на лечебното заведение може да настани лицето временно за лечение за срок до 24 часа, като уведомява близките. При необходимост от задължително лечение се внася мотивирано искане в съда, придружено от становище на психиатър.

Раздел II Задължително настаняване и лечение

Раздел II от закона регулира задължителното настаняване и лечение на лица с психични разстройства, които поради заболяването си могат да извършат престъпления, представляващи опасност за себе си, близките или обществото. Задължителното настаняване и лечение се постановява с решение на районния съд по настоящия адрес на лицето или по местонахождението на лечебното заведение. Лечението се осъществява в лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, центрове за психично здраве, психиатрични отделения или клиники към многопрофилни болници.

Искането за задължително настаняване и лечение може да бъде подадено от прокурора или от ръководителя на лечебното заведение. Съдът изпраща преписи от искането на лицето, което може да направи възражения и да представи доказателства в 7-дневен срок. Делото се разглежда в открито заседание с участието на лицето, психиатър, защитник и прокурор. Ако здравословното състояние на лицето не позволява присъствие в заседанието, съдът може да придобие непосредствено впечатление за състоянието му или да позволи участие чрез видеоконференция.

Съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза, за да установи наличието на психично разстройство и да определи необходимостта от задължително лечение. Експертизата се провежда в срок до 14 дни, като съдът може да удължи срока с до 10 дни при необходимост.

След изслушване на заключението на експертизата, съдът се произнася с решение за задължително настаняване и лечение, определя лечебното заведение, срока и формата на лечението (амбулаторно или стационарно). Ако лицето не е способно да изрази информирано съгласие, съдът назначава близък или представител на общинската служба по здравеопазване, който да изрази съгласие за лечението.

Решението на съда може да бъде обжалвано в 7-дневен срок, като обжалването спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго. Задължителното лечение се прекратява с изтичане на срока или с решение на съда при отпадане на предпоставките за лечение. На всеки три месеца съдът служебно преразглежда необходимостта от задължително настаняване и лечение въз основа на нова съдебно-психиатрична експертиза.

Влязлото в сила решение за задължително настаняване и лечение се изпълнява от лечебните заведения, като при необходимост се осигурява съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

Глава шеста. Неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве

Глава шеста от закона регулира неконвенционалните методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве. Министърът на здравеопазването контролира прилагането на тези методи, които включват използването на нелекарствени продукти от органичен и минерален произход, нетрадиционни физикални методи, хомеопатия, акупунктура, акупресура, ирисови, пулсови и аурикуларни методи на изследване, както и диетика и лечебно гладуване. Забранено е използването на неконвенционални методи извън посочените. Министърът определя с наредба изискванията към лицата, които практикуват тези методи.

Право да практикуват неконвенционални методи имат български граждани и граждани на държави от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария, които отговарят на определени образователни и здравни изисквания. Правото да практикуват хомеопатия е ограничено до лица с висше образование по медицина или дентална медицина. Лицата, които практикуват неконвенционални методи, са длъжни да упражняват дейността си добросъвестно, да не допускат увреждане на здравето, да разясняват подробно методите и да получават писмено съгласие от пациентите. Забранена е всякаква реклама на неконвенционални методи.

Лицата, които практикуват неконвенционални методи, трябва да се регистрират в регионалната здравна инспекция, като предоставят необходимите документи. Регистрацията може да бъде отхвърлена при непълнота на документите или при нарушение на нормативните изисквания. Регионалната здравна инспекция поддържа публичен регистър на практикуващите неконвенционални методи, който включва данни за лицата и методите, които прилагат. Регистрираните лица са длъжни да уведомяват за промени в регистрацията си.

Регистрацията може да бъде заличена по искане на лицето, при смърт, при представяне на неверни данни, при нарушение на регистрацията или при установени неблагоприятни последици за здравето. Заличаването се извършва със заповед на директора на регионалната здравна инспекция и подлежи на обжалване. Лицата, които практикуват неконвенционални методи, са длъжни да водят книга за посещения, в която се вписват данни за пациентите и извършените дейности. Книгата трябва да се съхранява 10 години и да се предоставя при поискване от контролните органи.

Глава седма Медицинско образование, медицинска професия, медицински научни изследвания върху хора медицинска наука

Раздел I Медицинско образование

Глава седма от закона регулира медицинското образование, медицинската професия, медицинските научни изследвания върху хора и медицинската наука. Раздел I се занимава с медицинското образование, което осигурява и гарантира качеството на подготовката на медицинските специалисти и на немедицинските специалисти, работещи в националната система за здравеопазване. Основните принципи на медицинското образование включват продължителност и високо качество на преподаването, етапност и непрекъсваемост на обучението, както и правото на избор на специалност.

Подготовката за придобиване на образователно-квалификационната степен “магистър” по специалности от професионални направления като “Медицина”, “Дентална медицина”, “Фармация” и “Обществено здраве” се организира във факултети на висши училища с акредитация. Подготовката за степен “бакалавър” по специалности като “медицинска сестра”, “акушерка” и “лекарски асистент” се провежда във факултети или филиали на висши училища, а за други специалности от направлението “Здравни грижи” – в колежи. Подготовката за научна степен “доктор” се осъществява във висши училища, Българската академия на науките и други научни организации.

При връчване на дипломите лекарите и лекарите по дентална медицина полагат Хипократова клетва, чийто текст се приема от Висшия медицински съвет. За гражданите на държави от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария се осигурява подходяща клетва. Министерският съвет приема единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите в здравеопазването.

Следдипломното обучение включва обучение за придобиване на специалност и продължаващо медицинско обучение. Министърът на здравеопазването планира, координира и контролира дейностите по следдипломно обучение, като ежегодно определя броя на субсидираните места в съответствие с националната здравна стратегия. Теоретичното обучение се провежда във висши училища и национални центрове, а практическото – в лечебни заведения. Специалност се придобива след успешно полагане на изпит пред държавна изпитна комисия.

Номенклатурата на специалностите, условията и редът за обучение и придобиване на специалност се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с министъра на образованието и науката и министъра на финансите. Финансирането на обучението се определя в съответствие с националната здравна стратегия.

Съсловните организации на медицинските специалисти организират и контролират продължаващото медицинско обучение, като сътрудничат с висши училища, Българския Червен кръст и други организации. Висшите училища, Военномедицинската академия и други институции също провеждат продължаващо обучение на специалисти в здравеопазването. Съюзът на научните медицински дружества и други асоциации могат да участват в провеждането на продължаващото обучение.

Раздел II Медицинска професия

Раздел II от закона регулира медицинската професия. Медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления като “Медицина”, “Дентална медицина”, “Фармация” и “Здравни грижи”. Дипломата удостоверява придобитото висше образование, образователно-квалификационната степен и професионалната квалификация, определени в държавните изисквания. Лекарите, лекарите по дентална медицина, медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, лекарските асистенти, зъботехниците и помощник-фармацевтите упражняват медицинската професия при определени условия, регламентирани от съответните закони за съсловните организации.

Министерството на здравеопазването поддържа списък на лицата, завършили висше образование по медицински специалности, като данните от списъка са достъпни за обществеността. Съсловните организации предоставят на министерството информация за вписване и заличаване на лица от регистрите, както и за наложените административни наказания. Висшите училища и институциите по професионалното образование също предоставят информация за завършилите студенти и придобилите професионална квалификация.

Гражданите на държави от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария могат да упражняват медицинска професия в България след признаване на професионалната им квалификация. Чужденците извън тези държави могат да упражняват медицинска професия при условие, че владеят български език и професионалната терминология, и след успешно полагане на изпит, ако квалификацията им е придобита в трета държава. Министерството на здравеопазването и висшите училища осигуряват условия за придобиване на необходимите езикови познания.

Лечебните заведения са длъжни да застраховат лицата, които упражняват медицинска професия, за вреди, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. Условията и редът за това застраховане се определят с наредба на Министерския съвет.

Медицинските специалисти имат право на свобода на действия и решения съобразно професионалната им квалификация, медицинските стандарти и етиката. Те не могат да използват търговска реклама за своята дейност. Медицинските специалисти, които страдат от заболявания, застрашаващи здравето на пациентите, не могат да упражняват професията си. Министърът на здравеопазването може да отнеме правото на упражняване на медицинска професия за срок от шест месеца до две години при повторно нарушаване на медицинските стандарти или реда за извършване на експертизи. Заповедите на министъра подлежат на обжалване пред административен съд.

Раздел III Признаване на професионална квалификация по медицинска професия

Отменен в дъравен вестник

Раздел IV Медицински научни изследвания върху хора. Медицинска наука

Раздел IV от закона регулира медицинските научни изследвания върху хора и медицинската наука. Министерството на здравеопазването организира и контролира провеждането на такива изследвания, като те трябва да отговарят на строги етични и правни стандарти. Медицинското научно изследване се определя като всеки опит върху хора, целящ повишаване на медицинското познание, като изследваното лице има всички права на пациент. Безопасността на здравето на участниците и запазването на тайната на личните им данни са задължителни. Интересите на изследваното лице винаги са с приоритет пред научните и финансовите интереси на изследователите.

Медицинските научни изследвания върху хора са забранени в случаи, когато противоречат на закона или медицинската етика, когато няма доказателства за безопасност или очаквани научни ползи, или когато съществува повишен риск за здравето и живота на участниците. Забранени са също изследвания с химически субстанции, физични източници на лъчение или продукти на генното инженерство, които могат да доведат до изменения в човешкия геном или предаване на нови признаци в потомството.

Участието в медицински научни изследвания изисква писмено информирано съгласие от дееспособно лице, което разбира същността, значението и рисковете от изследването. Съгласието може да бъде оттеглено по всяко време. Изследванията не се провеждат върху недееспособни лица, бременни, кърмачки или лица, лишени от свобода, освен ако не се очакват значителни ползи за здравето.

Ръководителят на медицинското научно изследване носи солидарна отговорност за вредите, причинени на участниците, и е длъжен да сключи застраховка, покриваща тази отговорност. Условията и редът за застраховането се определят с наредба на Министерския съвет. Ръководителят на изследването трябва да бъде лекар или лекар по дентална медицина с призната специалност, а изследванията се провеждат от квалифицирани специалисти с висше образование в областта на медицината, денталната медицина, фармацията, биологията или биохимията.

Медицинските научни изследвания се провеждат след положително становище от местна комисия по етика, учредена в лечебното или научното заведение. Комисията упражнява контрол върху провеждането на изследванията и може да предложи прекратяването им при установени пропуски или нарушения. Ръководителят на изследването е длъжен да информира комисията при завършване или преустановяване на изследването.

Медицинското научно изследване може да бъде преустановено при оттегляне на съгласието на участника, при установяване на вредно въздействие върху здравето му или по предложение на ръководителя на изследването или на председателя на местната комисия по етика. Прекратяването на изследването се извършва със заповед на директора на регионалната здравна инспекция.

Министърът на здравеопазването определя условията и реда за провеждане на медицинските научни изследвания и ежегодно обявява конкурси за научни проекти по държавните научни приоритети в областта на медицината. Научните проекти се финансират чрез държавни субсидии и други източници.

Тялото на починало лице може да се използва за обучение и научни изследвания във висшите медицински училища при изразено писмено съгласие от лицето приживе или от близките му след смъртта му. Висшите медицински училища поемат разходите по погребението на починалото лице в определени случаи. Редът за използване на телата на починалите за обучение и изследвания се определя с наредба на министъра на здравеопазването.

Закон за здравното осигуряване

Глава I Общи разпоредби

Глава първа от закона урежда общите разпоредби, свързани със здравното осигуряване в Република България. Здравното осигуряване включва дейности по набиране на здравноосигурителни вноски и премии, управление на набраните средства и тяхното разходване за закупуване на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в закона, националните рамкови договори (НРД) и застрахователните договори. Здравното осигуряване е както задължително, така и доброволно.

Задължителното здравно осигуряване се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и нейните териториални поделения – районните здравноосигурителни каси (РЗОК). То включва управление и разходване на средства от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, които са гарантирани от бюджета на НЗОК. Набирането на средства от задължителните здравноосигурителни вноски се извършва от Националната агенция за приходите. НЗОК закупува здравни дейности от изпълнители на медицинска помощ, като тези дейности са определени по вид, обем, цена и отговарят на критерии за качество и достъпност.

Доброволното здравно осигуряване е дейност, при която се поемат рискове, свързани с финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки, срещу заплащане на премии въз основа на застрахователни договори. Това осигуряване е допълнително към задължителното и позволява на гражданите да получат допълнителни здравни услуги или подобрено покритие на разходите за лечение.

Глава II Задължително здравно осигуряване

Раздел I Общи разпоредби

Глава втора от закона се занимава с задължителното здравно осигуряване и включва общи разпоредби, които уреждат принципите и условията за неговото осъществяване. Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна каса (РЗОК). Правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски или административни основания. Условията и редът за упражняване на това право се уреждат в наредби и национални рамкови договори.

Националният рамков договор е нормативен административен акт, който има действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), районните здравноосигурителни каси (РЗОК), изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите.

Задължителното здравно осигуряване се осъществява на основата на следните принципи:

1. Задължително участие при набирането на здравноосигурителни вноски.
2. Участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК.
3. Солидарност на осигурените при ползването на набраните средства.
4. Отговорност на осигурените за собственото им здраве.
5. Равнопоставеност при ползването на медицинска помощ.
6. Равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК.
7. Самоуправление на НЗОК.
8. Договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ.
9. Пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
10. Свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ.
11. Публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи.

Тези принципи гарантират, че задължителното здравно осигуряване е справедливо, прозрачно и достъпно за всички осигурени лица, като същевременно осигурява качествена медицинска помощ и ефективно управление на здравните ресурси.

Раздел II Национална здравноосигурителна каса

Раздел II от закона се занимава с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която е основният орган, отговорен за осъществяването на задължителното здравно осигуряване в Република България. НЗОК е юридическо лице със седалище в София и се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси (РЗОК) и техните поделения. Седалищата на РЗОК се определят от Министерския съвет, а тези на поделенията – със заповед на управителя на НЗОК.

Органите на управление на НЗОК са:

1. Надзорният съвет – съставен от 9 члена, включително представители на организации за защита на правата на пациентите, работници, служители, работодатели и държавата. Надзорният съвет отговаря за контрола върху дейността на НЗОК, одобрява бюджета и финансовите отчети, както и за сключването на национални рамкови договори (НРД).
2. Управителят и подуправителят – избирани от Народното събрание за срок от 5 години. Управителят ръководи оперативната дейност на НЗОК, изготвя бюджета и финансовите отчети, сключва договори и организира дейността на РЗОК. Подуправителят подпомага управителя и временно изпълнява неговите функции при необходимост.

НЗОК не може да извършва доброволно здравно осигуряване. Служителите в централното управление и РЗОК заемат длъжности по служебно или трудово правоотношение, като за тях се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.

Надзорен съвет

Надзорният съвет се състои от представители на пациентски организации, работници, служители, работодатели и държавата. Той отговаря за:

• Приемане на правилника за устройството и дейността на НЗОК.
• Участие в изготвянето и приемането на НРД.
• Одобряване на бюджета и финансовите отчети на НЗОК.
• Контрол върху дейността на управителя и директорите на РЗОК.
• Утвърждаване на механизми за устойчивост на бюджета на НЗОК.

Членовете на надзорния съвет не получават възнаграждение за участие в заседанията му. Забранява се членството на лица, които са народни представители, министри, членове на управителни органи на лечебни заведения или търговски дружества, свързани с лекарствени продукти.

Управител и подуправител

Управителят и подуправителят на НЗОК се избират от Народното събрание за срок от 5 години. Управителят отговаря за:

• Представянето на НЗОК в страната и чужбина.
• Организирането и ръководенето на оперативната дейност на НЗОК.
• Изготвянето на бюджета и финансовите отчети.
• Сключването на договори с изпълнители на медицинска помощ.
• Провеждането на конкурси за директори на РЗОК.

Подуправителят подпомага управителя и временно изпълнява неговите функции при отсъствие или прекратяване на мандата му.

Директори на РЗОК

Директорите на РЗОК се избират чрез конкурс и отговарят за:

• Представянето на НЗОК на териториално равнище.
• Организирането и ръководенето на дейността на РЗОК.
• Сключването на договори с изпълнители на медицинска помощ.
• Закупуването на здравни дейности в рамките на одобрения бюджет.

Директорите на РЗОК трябва да имат висше образование и минимум три години стаж в областта на управлението на здравеопазването, банковото или застрахователното дело.

Забрани и ограничения

Забранява се назначаването на лица за управител, подуправител или директор на РЗОК, които:

• Не са български граждани.
• Са осъждани за умишлено престъпление или лишени от правото да заемат материалноотговорни длъжности.
• Са членове на надзорния съвет или са свързани с търговски дружества, занимаващи се с доброволно здравно осигуряване.
• Са народни представители, министри или кметове на общини.

Лицата, заемащи длъжности в НЗОК и РЗОК, не могат да извършват конкурентна дейност или да бъдат изпълнители на медицинска помощ.

Раздел III Финансово устройство на Националната здравноосигурителна каса

Раздел III от закона урежда финансовото устройство на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Бюджетът на НЗОК е отделен от държавния бюджет и представлява основен финансов план за набиране и разходване на средства за задължителното здравно осигуряване. Годишната стойност на разходите за медицинска помощ, изплащана от НЗОК, е неразделна част от бюджета ѝ.

Приходите на НЗОК включват осигурителни вноски, трансфери от държавния бюджет, лихви от управление на имущество, възстановяване на разходи, глоби, такси, дарения и други източници. В случай на недостиг на средства, НЗОК може да ползва краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет. Трансферите от държавния бюджет се използват за финансиране на специфични здравни дейности, включително медицински изделия и помощни средства за хора с увреждания.

Средствата на НЗОК се разходват за закупуване на медицинска помощ, административни разходи, издаване на документи, инвестиционни разходи, медицинска помощ в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, както и за заплащане на лекарствени продукти и медицински изделия. В бюджета на НЗОК задължително се предвижда резерв за непредвидени и неотложни разходи, който се определя като процент от събраните приходи.

Временно свободните средства на НЗОК се съхраняват в Българската народна банка или се влагат в държавни ценни книжа. Управителят на НЗОК е първостепенен разпоредител със средствата, а директорите на районните здравноосигурителни каси (РЗОК) са второстепенни разпоредители.

Управителят на НЗОК внася проект на закон за бюджета на НЗОК в Министерския съвет, който се разглежда от Народното събрание едновременно с държавния бюджет. Бюджетът на НЗОК включва разходи за първична и специализирана медицинска помощ, дентална помощ, медико-диагностични дейности, лекарствени продукти, медицински изделия и болнична помощ. В случай, че бюджетът не бъде приет навреме, се използват разходите от предходната година.

Годишният отчет за изпълнение на бюджета и отчетът за дейността на НЗОК се внасят в Народното събрание не по-късно от 30 юни следващата година. НЗОК не може да притежава лечебни заведения или аптеки, но осъществява събирането и контрола на отчетите на изпълнителите на болнична медицинска помощ.

Раздел IV Осигурени лица. Права и задължения

Раздел IV от закона урежда правата и задълженията на осигурените лица в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Задължително осигурени са българските граждани, които не са граждани на друга държава, както и тези, които са граждани на друга държава, но постоянно живеят в България. Освен това, задължителното осигуряване се отнася и за чуждестранни граждани или лица без гражданство с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, лица с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, чуждестранни студенти и докторанти, както и лица, за които се прилага българското законодателство според правилата за координация на системите за социална сигурност. Лицата, които се осигуряват в друга държава членка на ЕС, не са задължени да се осигуряват в НЗОК.

Задължението за осигуряване възниква от момента на раждането за новородените, от датата на получаване на разрешение за пребиваване за чужденците, от датата на записване в учебно заведение за студентите и докторантите, както и от датата на възникване на основанието за осигуряване за други лица. Правата на осигурените възникват от момента на заплащане на здравноосигурителната вноска, с изключение на новородените и лицата с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, които получават правата си от момента на откриване на производство за предоставяне на статута.

Осигурените лица имат право на медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, както и право на избор на лекар за първична медицинска помощ. Те имат право на спешна помощ, информация за договорите на РЗОК с изпълнителите на медицинска помощ, участие в управлението на НЗОК и подаване на жалби при нарушения. Освен това, те могат да получат документи, необходими за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.

За всяко посещение при лекаря или лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение, осигурените заплащат определени суми, освен ако не са освободени от плащане. Освободени от плащане са малолетните, непълнолетните и неработещите членове на семейството, ветерани от войните, военноинвалидите, социално слабите лица и други категории, определени със закон.

Осигурените са длъжни да изпълняват предписанията на изпълнителите на медицинска помощ и изискванията за профилактика на заболяванията. Данните за задължително осигурените лица се подават ежемесечно в Националната агенция за приходите, а лицата, които внасят осигурителни вноски, подават декларации за дължимите суми. Чужденците, които не се осигуряват по реда на закона, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако има в сила международен договор. Здравноосигурителният статус на осигурените се формира въз основа на данни от декларации, регистри и внесените здравноосигурителни вноски.

Раздел V Здравноосигурителни вноски

Раздел V от закона урежда здравноосигурителните вноски, които се внасят за осигуряване на здравното покритие на гражданите. Здравноосигурителната вноска се определя върху доход и се внася от различни категории осигурени лица, включително работници, самоосигуряващи се лица, пенсионери, студенти, лица с увреждания и други. Вноските се изчисляват върху определени доходи, като минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, и се внасят в определени срокове, обикновено до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

За работниците и служителите здравноосигурителната вноска се разпределя между работодателя и осигуреното лице в съотношение, което се променя през годините. Работодателят е длъжен да внася вноските в съответните срокове. Самоосигуряващите се лица, като земеделски стопани и тютюнопроизводители, внасят вноските авансово върху минималния осигурителен доход, а окончателното изравняване се извършва в края на годината. Пенсионерите се осигуряват за сметка на държавния бюджет, като вноските се изчисляват върху размера на пенсията.

Лицата, които не подлежат на осигуряване по други основания, могат да се осигурят доброволно, като внасят вноски върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. Те са длъжни да подават декларации и да внасят вноските в определените срокове. В случай на неизпълнение, може да бъде издаден акт за установяване на задължението.

Българските граждани, които пребивават в чужбина повече от 183 дни в годината, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, но при завръщане в страната трябва да възстановят осигурителните си права чрез заплащане на вноски за определен период. Лицата, които се осигуряват по схемата за здравно застраховане на Европейския съюз, не заплащат здравноосигурителни вноски, но заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение.

Осигурителните вноски се внасят по съответната сметка на Националната агенция за приходите. В случай на наличие на няколко публични задължения, самоосигуряващите се лица могат да заявят кои задължения за осигурителни вноски погасяват. Осигурителният доход се установява на базата на документи за изплатени или начислени възнаграждения, пенсионни картони, болнични листове и данъчни декларации. Здравноосигурителната вноска не подлежи на данъчно облагане.

Набраните от здравноосигурителни вноски приходи се използват само за осъществяване на дейностите, посочени в закона, включително закупуване на медицинска помощ, административни разходи и други здравноосигурителни плащания.

Раздел VI Обхват на медицинска помощ при задължителното здравно осигуряване

Раздел VI определя обхвата на медицинската помощ, която се заплаща от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в рамките на задължителното здравно осигуряване. Той включва различни видове медицински и дентални услуги, като превенция, диагностика, лечение, рехабилитация, неотложна помощ, грижи по време на бременност и раждане, както и предоставяне на лекарства и медицински изделия. НЗОК също така заплаща транспортни услуги по медицински показания и специализирани медицински дейности, включително за хора с увреждания.

Медицинската помощ се определя като пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, и се регулира със специфични наредби, издадени от министъра на здравеопазването. Списъкът на заболяванията, за които се заплаща домашно лечение, се определя от Надзорния съвет на НЗОК и се публикува в “Държавен вестник”. Промените в този списък, които увеличават разходите на НЗОК, влизат в сила след одобрение в закона за бюджета на касата.

НЗОК сключва договори с производители и търговци на лекарствени продукти и медицински изделия, като се договарят отстъпки и условия за заплащане. За лекарствените продукти и медицинските изделия, използвани в болничната помощ, се прилага механизъм за гарантиране на предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК. Този механизъм включва ежегодно договаряне на цени и условия за заплащане, като при липса на договорени отстъпки, НЗОК не заплаща съответните продукти.

Изпълнителите на медицинска помощ са задължени да предоставят услугите без допълнително заплащане от пациентите, спазвайки медицинските стандарти и правилата за добра практика. Неосигурените лица заплащат медицинската помощ по цени, определени от лечебните заведения. НЗОК не покрива разходите за клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицински изделия, както и услуги, които не са включени в гарантирания пакет.

Раздел VII Национален рамков договор

Раздел VII регулира Националния рамков договор (НРД), който се сключва между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и съсловните организации на лекарите и зъболекарите. Този договор определя условията за предоставяне на медицински и дентални услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване. НРД се приема за срок от три години и може да се актуализира ежегодно чрез анекси, които предоговарят условията, обемите и цените на медицинските услуги.

НРД включва условия за сключване на договори с изпълнители на медицинска помощ, видовете медицински услуги, които се предоставят, критерии за качество и достъпност на помощта, както и санкции при неизпълнение на договорените условия. Договорите също така уреждат въпроси като документооборота, информационния обмен и контрола върху изпълнението на договорите.

НЗОК планира и закупува медицинска помощ за здравноосигурените лица в рамките на обемите, определени в НРД, и в съответствие с бюджета на касата за съответната година. Лекарите и зъболекарите, работещи в лечебни заведения, са задължени да предписват лекарствени продукти и медицински изделия съгласно утвърдените фармако-терапевтични ръководства, като се взема предвид разходната ефективност на терапията.

НРД не може да съдържа изисквания, които ограничават свободния избор на пациентите или налагат допълнителни изисквания за аптеки и производители на лекарства, освен тези, предвидени в закона. Промените в НРД се извършват с анекси, които се приемат по същия ред като самия договор.

В случай, че НРД не бъде приет в определения срок, се прилагат действащите до момента договори и анекси. Ако законодателни промени налагат промени в НРД, те се определят с решение на Надзорния съвет на НЗОК и се обнародват в “Държавен вестник”.

Раздел VIII Договор между Националната здравноосигурителна каса и изпълнител на медицинска помощ

Раздел VIII регулира договорните отношения между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и изпълнителите на медицинска помощ, които включват лечебни заведения и техни обединения. Договорите се сключват между директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с Националния рамков договор (НРД) и приложимите закони. Тези договори определят условията за предоставяне на медицинска помощ, включително обемите, цените и методиките за заплащане.

Договорите се сключват за срок, съответстващ на срока на действие на НРД или на анексите към него и могат да бъдат актуализирани при промени в законодателството или при необходимост. В случай на неизпълнение на договорените условия, директорът на РЗОК може да прекрати договора или да наложи финансови санкции. Договорите не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от тези, предвидени в НРД.

Изпълнителите на медицинска помощ трябва да отговарят на определени критерии за достъпност и качество на медицинската помощ, включително обезпеченост с медицински специалисти, наличие на необходимата медицинска апаратура и спазване на медицинските стандарти. Лечебните заведения за болнична помощ могат да сключват договори само за дейности, за които разполагат със специалисти на основен трудов договор, с изключение на определени специалности, където е разрешен допълнителен труд.

НЗОК и РЗОК са длъжни да информират изпълнителите за промени в законодателството или в НРД и да предоставят необходимите указания за тяхното прилагане. В случай на несъответствие с критериите за качество и достъпност, финансирането на лечебните заведения може да бъде променено или прекратено.

Договорите могат да бъдат сключвани и с лекари на извънболнична практика, които имат договор с болница, при условие че на същата територия няма достатъчно лекари от същата специалност. Преценката за недостатъчност се извършва от регионалната здравна инспекция въз основа на потребностите от медицинска помощ, определени в Националната здравна карта.

Научната дейност и обучението на медицински специалисти не са обект на договаряне и заплащане от страна на НЗОК.

Раздел IХ Информационно осигуряване на дейността на Националната здравноосигурителна каса

Раздел IX регулира информационното осигуряване на дейността на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Той включва изграждането и поддържането на информационна система, която съдържа регистри на осигурените лица, изпълнителите на медицинска помощ, производителите и дистрибуторите на лекарства, както и друга административна информация, необходима за функционирането на здравното осигуряване. НЗОК е длъжна да осигурява достъп до тази информация на Министерството на здравеопазването, както и на самите осигурени лица, които имат право да получават информация за ползваната от тях медицинска помощ.

Информационната система включва:

1. Регистър на осигурените лица, който съдържа лични данни, уникален идентификационен номер, основание за осигуряване, заплатени вноски и информация за медицинска помощ, оказана в друга държава членка на ЕС.
2. Регистър на изпълнителите на медицинска помощ, включващ данни за лечебните заведения, сключените с тях договори и професионалните данни на лекарите.
3. Регистър на производители и дистрибутори на лекарства, както и на аптеки, сключили договори с НЗОК.
4. Информация от контролните органи и административна информация, необходима за дейността на НЗОК.

Осигурените лица имат право да получат информация за ползваната от тях медицинска помощ през последните пет години, както и информация за изпълнителите на медицинска помощ и аптеките в съответния регион. Лечебните заведения са длъжни да предоставят публична информация за здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, както и за безплатните и платените медицински услуги.

Изпълнителите на медицинска помощ са длъжни да предоставят на НЗОК информация за извършената от тях дейност в съответствие с условията и реда, определени в Националния рамков договор (НРД). Данните се съхраняват в информационната система на НЗОК за период от 5 години след прекратяване на здравното осигуряване или договора с изпълнителя.

НЗОК има право да използва данните за осигурените лица и изпълнителите само за конкретни цели, като установяване на осигурителното отношение, разплащане с изпълнители, изготвяне на здравноосигурителни документи и упражняване на финансов и медицински контрол. Данните могат да бъдат предоставени на държавни органи само ако това е предвидено със закон.

Служителите на НЗОК и РЗОК нямат право да разпространяват лични данни на осигурените лица или изпълнителите на медицинска помощ, освен в случаите, предвидени със закон. Те също така нямат право да дават професионална оценка на дейността на изпълнителите или да насочват пациенти към конкретни лечебни заведения.

НЗОК и РЗОК са длъжни да предоставят исканата от Министерството на здравеопазването информация, като за целта се сключва споразумение, което определя реда и условията за предоставяне на данните. Министерството на здравеопазването също предоставя информация на НЗОК при сключване на рамкови споразумения за обществени поръчки.

Националната агенция за приходите предоставя информация на Министерството на здравеопазването и НЗОК за осигурените лица, размера на събраните здравноосигурителни вноски и тенденциите за тяхната събираемост.

Раздел Х Контрол, експертиза и спорове

Раздел X регулира контрола, експертизата и разрешаването на спорове, свързани с дейността на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Той включва механизми за финансов и медицински контрол, експертиза и процедури за разрешаване на спорове между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ.

Контрол

1. Финансов контрол: Контролът върху изпълнението на бюджета на НЗОК се осъществява от Сметната палата. Сметната палата изразява становище и за прилагането на механизмите, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК. Министърът на здравеопазването може да предложи промени в тези механизми въз основа на докладите на Сметната палата.
2. Контрол върху изпълнителите: Контролът върху изпълнението на договорите с изпълнителите на медицинска и дентална помощ се осъществява от служители на НЗОК и РЗОК. Те извършват планови и внезапни проверки, включително по жалби от здравноосигурени лица. При установяване на нарушения се съставят протоколи, които се предоставят на изпълнителя и се изпращат на управителя на НЗОК и съответната съсловна организация.
3. Санкции: При потвърждаване на нарушенията от арбитражна комисия, управителят на НЗОК или директорът на РЗОК издава заповед за налагане на санкции. Санкциите могат да включват финансови наказания или прекратяване на договорите.

Експертиза

НЗОК може да извършва експертиза в случаи, когато стойността на медицинската помощ надхвърля определена сума или когато става въпрос за скъпоструващи лекарствени продукти. Експертизата се извършва от комисии в централното управление на НЗОК или РЗОК в срок до два месеца от постъпване на заявлението.

Спорове

1. Арбитражна комисия: Споровете между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се решават от арбитражна комисия, съставена от представители на РЗОК, съсловните организации на лекарите, фармацевтите и други медицински специалисти. Ако комисията не се произнесе в определен срок или не се достигне до решение, управителят на НЗОК или директорът на РЗОК може да наложи санкции чрез мотивирана заповед.
2. Съдебен ред: Ако не се постигне съгласие чрез арбитраж, споровете се решават по съдебен ред.

Възстановяване на неоснователно получени суми

В случай, че изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, той е длъжен да ги възстанови. Това може да стане или по покана от управителя на НЗОК, или след налагане на санкция. Поканите за възстановяване на суми подлежат на обжалване по административен ред.

Общи разпоредби

Физическите и юридическите лица са длъжни да предоставят на контролните органи на НЗОК и Националната агенция за приходите всички необходими документи и информация, свързани с здравното осигуряване, и да оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения.

Раздел ХI Издаване на документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни права съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност

Раздел XI регулира издаването на документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност в рамките на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария. Този раздел е въведен с цел да улесни гражданите на България да получават медицинска помощ в чужбина, както и да гарантира, че те имат достъп до необходимите документи за упражняване на своите здравноосигурителни права.

Издаване на документи

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е отговорна за издаването на документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни права в чужбина. Тези документи се издават в срок от 30 дни от датата на подаване на искане от заинтересованото лице. Искането се подава чрез Районната здравноосигурителна каса (РЗОК). Министърът на здравеопазването, по предложение на управителя на НЗОК, определя с наредба реда за издаване на тези документи.

Европейска здравноосигурителна карта

Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК) е един от основните документи, които се издават. Тя позволява на българските граждани да получават медицинска помощ в държавите членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария при временно пребиваване. Картата се издава със следните срокове на валидност:

• За обикновени граждани – срокът на валидност е една година.
• За непълнолетни лица – срокът на валидност е до навършване на пълнолетие, но не по-малко от една година и не повече от 5 години.
• За пенсионери – срокът на валидност е 10 години, а за получаващи пенсия за инвалидност – за срока на пенсията, но не повече от 10 години.

Обявяване на картата за невалидна

Европейската здравноосигурителна карта може да бъде обявена за невалидна в следните случаи:

1. Ако здравноосигуреното лице съобщи, че картата е изгубена, открадната или унищожена.
2. Ако здравноосигуреното лице е починало.
3. Ако лицето е загубило правото на НЗОК да заплати за медицинска помощ, освен ако до датата на обявяването на картата за невалидна не е възстановило здравноосигурителните си права.

Раздел XІІ Трансгранично здравно обслужване

Общи разпоредби

Здравноосигурените лица имат право на достъп до безопасно и висококачествено трансгранично здравно обслужване, независимо от начина на организация, предоставяне и финансиране. Трансграничното здравно обслужване се определя като здравно обслужване, предоставено или предписано в държава членка на Европейския съюз, различна от държавата по осигуряване. Правото на трансгранично здравно обслужване се упражнява, когато обслужването е включено в пакета здравни дейности, финансирани от бюджета на НЗОК или Министерството на здравеопазването.

Ограничения на правото

Правото на трансгранично здравно обслужване не включва: предоставяне на органи за трансплантация, дългосрочни грижи за пациенти с хронични увреждания, дейности по национални и общински имунизационни програми, както и случаи, при които се прилагат механизми за координация на системите за социална сигурност или действащи двустранни спогодби.

Финансиране и възстановяване на разходи

Здравноосигурените лица заплащат стойността на предоставеното трансгранично здравно обслужване в държавата членка по местолечение. Те имат право на възстановяване на разходите до размера, който НЗОК или Министерството на здравеопазването заплащат за съответното обслужване в България, но не повече от действително направените разходи. Възстановяването не се отнася за обслужване, предоставено в България от лечебни заведения, които не са сключили договори с НЗОК или не се финансират от бюджета на Министерството на здравеопазването.

Предварително разрешение

За някои здравни услуги, лекарствени продукти и медицински изделия се изисква предварително разрешение. То може да се изисква при обслужване, което е зависимо от изисквания за планиране, излага пациента или населението на риск, или се предоставя от лечебно заведение със съмнения относно качеството и безопасността. НЗОК или Министерството на здравеопазването проверяват изпълнението на условията по Регламент (ЕО) № 883/2004 и отказват предварително разрешение при наличие на риск за пациента или населението, както и когато обслужването може да бъде предоставено в България в обоснован срок.

Национална точка за контакт

НЗОК изпълнява функциите на национална точка за контакт по въпросите на трансграничното здравно обслужване. Тя предоставя информация на пациентите, осъществява връзка с други национални точки за контакт и Европейската комисия. Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции, лечебните заведения и съсловните организации предоставят необходимата информация за изпълнение на функциите на националната точка за контакт.

Информационни задължения

Институциите, включително Българският лекарски съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, предоставят информация относно правата и ограниченията на медицинските специалисти в двудневен срок от искането. Условията и редът за предоставяне на информация се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Обжалване на откази

Отказът за предварително разрешение, издаден от министъра на здравеопазването, подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Глава III Доброволно здравно осигуряване

Раздел I Общи положения

Главата урежда доброволното здравно осигуряване, което се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на Кодекса за застраховането. Договорите за медицинска застраховка, сключени по повод на пътувания извън територията на Република България, не се считат за доброволно здравно осигуряване. Също така, дейността на изпълнители на медицинска помощ по договори с физически и юридически лица за извършване на медицински услуги с определен вид, обем и цени не се квалифицира като доброволно здравно осигуряване.

Дейности по доброволно здравно осигуряване

Дейност по доброволно здравно осигуряване могат да осъществяват застрахователни акционерни дружества, лицензирани за съответните видове застраховки. Застрахователите имат право да изискват от изпълнителите на медицинска помощ и доставчиците на здравни стоки писмена информация и документи относно извършената здравна услуга или доставената здравна стока. Тази информация включва диагноза, предписано лечение, медицинска документация, лекарствени продукти, медицински изделия, консумативи и материали, вложени в лечението, вида и обхвата на услугата, както и действащия ценоразпис.

Предоставяне на здравни услуги

Здравните услуги се предоставят от изпълнители на медицинска помощ. Видът, цените, условията и редът за извършване на тези услуги се определят с договори между изпълнителите на медицинска помощ и застрахователите.

Глава IV Медицински контрол

Функции на Изпълнителна агенция “Медицински надзор”

Изпълнителната агенция “Медицински надзор” изпълнява ключови функции, свързани с контрола и надзора в областта на здравното осигуряване. Тя следи за осигуряването на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, както и за предоставянето на здравни услуги от застрахователите съгласно сключените застрахователни договори. Агенцията предоставя информация на Комисията за финансов надзор относно физически и юридически лица, които извършват дейност по доброволно здравно осигуряване без лиценз. Освен това, тя изготвя становища по съдържанието и изпълнимостта на застрахователните договори за медицинска застраховка и подготвя годишен доклад до министъра на здравеопазването за състоянието на здравното осигуряване. От 2020 г. агенцията проверява и спазването на правата на пациентите и задълженията на лечебните заведения.

Правомощия на агенцията

Агенцията има право да изисква и проверява договори между районни здравноосигурителни каси и изпълнители на медицинска помощ, както и между застрахователи и изпълнители. НЗОК и застрахователите са длъжни да предоставят шестмесечни справки с данни за броя на обслужените лица, вида и обема на предоставените услуги. Застрахователите също предоставят списък на изпълнителите на медицинска помощ, с които имат сключени договори, и информация за здравната статистика.

Достъп до информация и проверки

Само служителите на агенцията имат достъп до персонализирана информация, която се използва само за контролни функции и здравна статистика. Служителите на агенцията могат да осъществяват проверки на място в НЗОК, РЗОК, застрахователите и лечебните заведения, като имат право да изискват и получават необходимите документи и информация. Всички институции са длъжни да оказват съдействие и да предоставят исканата информация.

Задължение за поверителност

Служителите на агенцията са длъжни да пазят в тайна информацията, получена при изпълнение на функциите си. Разкриването на такава информация е позволено само със съгласието на предоставилите я лица или в случаи, изрично предвидени със закон.

Закон за лечебните заведения

Част I Обща част

Глава I Общи положения

Този текст представлява част от Закон за лечебните заведения в Република България, като урежда устройството, дейността и контрола върху лечебните заведения. Лечебните заведения се определят като организационно обособени структури, в които се осъществяват диагностика, лечение, рехабилитация, профилактика, укрепване на здравето и други медицински дейности. Те могат да бъдат създавани от държавата, общините, физически и юридически лица, като всички лечебни заведения са равнопоставени независимо от собствеността им.

Лечебните заведения могат да предоставят както извънболнична, така и болнична помощ. Освен това, те могат да извършват обучение на студенти и медицински специалисти, както и научна дейност. Някои специфични типове лечебни заведения, като центрове за спешна медицинска помощ, центрове за трансфузионна хематология и лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, се създават от държавата. Лечебните заведения също могат да предоставят социални услуги и интегрирани здравно-социални услуги при определени условия.

Дейността на лечебните заведения се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на медицинската помощ, които се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Лечебните заведения са длъжни да прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и да предоставят медико-статистическа информация. Контролът върху лечебните заведения се осъществява от Изпълнителна агенция “Медицински надзор”, която проверява спазването на медицинските стандарти, правата на пациентите и качеството на медицинската помощ.

От 2025 г. лечебните заведения и медицинските специалисти могат да извършват медицинска помощ от разстояние, при условие че се спазват медицинските стандарти и се гарантира сигурността на личните данни и здравната информация. Медицинската помощ от разстояние включва диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности, но не се допуска, ако липсата на присъствен контакт с пациента застрашава живота или здравето му.

Контролът върху лечебните заведения се осъществява и чрез планови и извънредни проверки, като Изпълнителна агенция “Медицински надзор” има право да изисква документи, сведения и да дава задължителни предписания. Служителите на агенцията са длъжни да пазят поверителността на информацията, получена по време на проверките.

Финансирането на дейността на Изпълнителна агенция “Медицински надзор” се осъществява от бюджетни средства и приходи от собствена дейност, включително глоби и имуществени санкции. Тези средства се използват за осъществяване на контролните функции на агенцията.

Част II Лечебни заведения

Глава II Видове лечебни заведения

Лечебните заведения се разделят на два основни вида: за извънболнична помощ и за болнична помощ.

Лечебни заведения за извънболнична помощ включват:

1. Амбулатории за първична медицинска помощ, които могат да бъдат индивидуална или групова практика.
2. Амбулатории за специализирана медицинска помощ, които включват индивидуална и групова практика, медицински и медико-дентални центрове, както и диагностично-консултативни центрове.
3. Самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории.
4. Дентални центрове.
5. Амбулатории за здравни грижи, които също могат да бъдат индивидуална или групова практика.

Някои от тези заведения могат да разполагат с ограничен брой легла за наблюдение и лечение до 48 часа, като в случай на необходимост от по-дълъг престой, лечебното заведение е длъжно да организира хоспитализацията на пациента.

Лечебни заведения за болнична помощ включват:

1. Болници за активно лечение.
2. Болници за продължително лечение.
3. Болници за рехабилитация.
4. Болници за продължително лечение и рехабилитация.

Болниците могат да бъдат многопрофилни или специализирани. Университетските болници са определени от Министерския съвет и осъществяват клинично обучение на студенти, докторанти и специализанти в различни медицински направления. На територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ може да осъществява дейност друго лечебно заведение за болнична помощ, при условие че медицинските дейности в двете заведения са различни.

Други видове лечебни заведения включват:

1. Центрове за спешна медицинска помощ.
2. Центрове за трансфузионна хематология.
3. Центрове за психично здраве.
4. Центрове за кожно-венерически заболявания.
5. Комплексни онкологични центрове.
6. Домове за медико-социални грижи за пълнолетни лица.
7. Центрове за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания.
8. Хосписи.
9. Диализни центрове.
10. Тъканни банки.

Тази глава урежда разнообразието от лечебни заведения, които предоставят различни видове медицинска помощ, като се гарантира покриването на нуждите на пациентите в различни здравни състояния и ситуации.

Глава III Лечебни заведения за извънболнична помощ

Лечебните заведения за извънболнична помощ включват амбулатории за първична и специализирана медицинска помощ, медицински и медико-дентални центрове, диагностично-консултативни центрове, самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории, дентални центрове и амбулатории за здравни грижи. Тези заведения предоставят широк спектър от медицински услуги, включително диагностика, лечение, рехабилитация, профилактика, диспансеризация, консултации, наблюдение на бременни жени и деца, както и здравна промоция.

Амбулаториите за първична и специализирана медицинска помощ се организират като индивидуална или групова практика. Индивидуалната практика се осъществява от лекари с призната специалност, докато груповата практика се организира от търговски дружества или кооперации, учредени от лекари. Лекарите в тези амбулатории могат да извършват лечение в дома на пациента, когато това е необходимо, и са длъжни да хоспитализират пациентите, ако лечението не може да се осъществи в амбулаторни условия.

Медицинските центрове, медико-денталните центрове и денталните центрове са лечебни заведения, в които работят не по-малко от трима лекари с различни специалности. Те се управляват от лекар с призната специалност и могат да провеждат клинични изпитвания на лекарствени продукти.

Диагностично-консултативните центрове са лечебни заведения, в които работят не по-малко от 10 лекари с различни специалности. Те разполагат с необходимата медицинска апаратура, медико-диагностични лаборатории и уредби за образна диагностика. Центровете се управляват от лекар с призната специалност и квалификация по здравен мениджмънт или магистър по икономика и управление със специалност в областта на здравния мениджмънт.

Самостоятелните медико-диагностични и медико-технически лаборатории извършват специализирани медицински изследвания и произвеждат специализирани медицински изделия. Те се управляват от лекар или специалист по профила на лабораторията.

Амбулаториите за здравни грижи се организират като индивидуална или групова практика от лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори с минимум три години стаж. Тези практики могат да предоставят здравни грижи в дома на пациента, когато това е необходимо.

Всички лечебни заведения за извънболнична помощ са длъжни да спазват медицинските стандарти и да осигуряват качествена медицинска помощ. Устройството, дейността и вътрешният ред на тези заведения се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя на съответното лечебно заведение.

Глава IV Лечебни заведения за болнична помощ

Лечебните заведения за болнична помощ включват болници за активно лечение, болници за продължително лечение, болници за рехабилитация и болници за продължително лечение и рехабилитация. Тези заведения предоставят специализирана медицинска помощ, която не може да се осъществи в условията на извънболнична помощ.

Болницата за активно лечение е предназначена за лечение на лица с остри заболявания, травми, изострени хронични болести, състояния, изискващи оперативно лечение, както и за оказване на родилна помощ. В нея могат да се откриват структури за продължително лечение или рехабилитация, както и да се извършват мобилни профилактични и скринингови дейности в труднодостъпни райони. Болницата за активно лечение може да предоставя и комплексни медицински грижи за болни с определени заболявания и за деца с увреждания и хронични заболявания.

Болницата за продължително лечение е предназначена за лица, нуждаещи се от продължително възстановяване на здравето, и за лица с хронични заболявания, изискващи грижи и поддържане на задоволително телесно и психическо състояние.

Болницата за рехабилитация е предназначена за лица, нуждаещи се от физикална терапия, моторна и психична рехабилитация, балнео-, климато- и таласолечение.

Болницата за продължително лечение и рехабилитация обединява дейностите на болницата за продължително лечение и болницата за рехабилитация.

Многопрофилната болница е лечебно заведение с отделения или клиники по най-малко две медицински специалности, докато специализираната болница е фокусирана върху една медицинска или дентална специалност. В специализираната болница могат да се откриват структури по специалности с преобладаваща хирургична, терапевтична, клинико-диагностична или друга насоченост, както и по анестезиология и интензивно лечение.

Всички лечебни заведения за болнична помощ са длъжни да спазват медицинските стандарти, правилата за добра медицинска практика и да осигуряват непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност, включително и на медицинска помощ при спешни състояния. Те трябва да разполагат с необходимата медицинска апаратура и техника, както и с медицински специалисти на основен трудов договор.

Глава V Други лечебни заведения

Резюме на Глава пета: Други лечебни заведения

Главата описва различни специализирани лечебни заведения, които предоставят специфични медицински услуги и грижи за пациенти с различни здравни нужди.

Център за спешна медицинска помощ е лечебно заведение, където медицински специалисти оказват спешна помощ на заболели и пострадали лица, включително в дома, на местопроизшествието и по време на транспортирането до болница.

Център за трансфузионна хематология е заведение, което се занимава с вземане, съхраняване, преработка и осигуряване на кръв и кръвни съставки, както и с трансфузионен надзор. Дейността му се осъществява съгласно Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.

Център за психично здраве предоставя специализирана психиатрична помощ, включително диагностика, лечение, рехабилитация, психотерапия и психосоциална подкрепа за лица с психични разстройства. Центровете могат да предоставят и социални услуги, а дейността им се ръководи от лекар с квалификация по здравен мениджмънт.

Център за кожно-венерически заболявания е специализирано заведение за диагностика, лечение и профилактика на кожни и венерически заболявания, както и за сексуално предавани инфекции. Центровете могат да провеждат клинични изпитвания и научноизследователска дейност.

Комплексен онкологичен център е лечебно заведение, което предоставя специализирана помощ за пациенти с онкологични заболявания, включително диагностика, лечение, рехабилитация, палиативни грижи и научноизследователска дейност. Центровете могат да предоставят и социални услуги.

Дом за медико-социални грижи е заведение, което осигурява продължително медицинско наблюдение и специфични грижи за пълнолетни лица с хронични заболявания и медико-социални проблеми. Тези домове могат да предоставят и социални услуги.

Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания е специализирано заведение, което предоставя подкрепа на семействата, продължително лечение, рехабилитация и палиативни грижи за деца с увреждания и тежки хронични заболявания. Центровете могат да предоставят и социални услуги.

Хоспис е лечебно заведение, което предоставя палиативни грижи за терминално болни пациенти. Хосписите могат да предоставят и социални услуги.

Диализен център е заведение, което предоставя лечение, рехабилитация и наблюдение на пациенти с хронична бъбречна недостатъчност. Центровете могат да провеждат клинични изпитвания на лекарствени продукти.

Тъканна банка е лечебно заведение, което взема, съхранява, преработва и транспортира органи, тъкани и клетки с медицински цели. Дейността на тъканната банка се извършва съгласно специфични правила и стандарти.

Всички тези лечебни заведения са длъжни да спазват медицинските стандарти и да осигуряват качествена медицинска помощ, като дейността им се ръководи от квалифицирани медицински специалисти. Устройството и дейността на всяко заведение се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя на съответното лечебно заведение.

Част III Създаване и закриване на лечебни заведения

Глава VI Национална здравна карта областни здравни карти

Националната здравна карта е инструмент за планиране и осъществяване на националната здравна политика, като определя потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ на териториален принцип. Картата се изработва въз основа на областни здравни карти, които се създават от областни комисии, ръководени от областните управители. Тези комисии включват представители на регионалните здравни инспекции, здравноосигурителните каси, лекарските и зъболекарските съюзи, професионалистите по здравни грижи, както и представители на общините и организации за защита на правата на пациентите.

Областните здравни карти включват:

1. Данни за демографската структура, заболеваемостта и хоспитализираната заболеваемост на населението.
2. Вид, брой, дейност и разпределение на лечебните заведения в областта.
3. Необходимия минимален брой лекари, лекари по дентална медицина и специалисти по здравни грижи.
4. Брой на съществуващите легла за болнично лечение и осъществяваните медицински дейности.
5. Данни за високотехнологичните методи за диагностика и лечение и наличната медицинска апаратура.

Областните комисии извършват анализ на съществуващите лечебни заведения и предлагат мерки за преструктуриране, създаване или закриване на лечебни заведения, както и за осигуряване на необходимите медицински специалисти и легла. Лечебните заведения за болнична помощ се финансират със средства от държавния бюджет или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса само за дейности, които отговарят на изискванията на областните здравни карти.

Националната здравна карта се изработва от национална комисия, ръководена от министъра на здравеопазването. Тя включва:

1. Областните здравни карти.
2. Потребностите от лекари и специалисти по здравни грижи за всички области.
3. Потребностите от легла за болнично лечение и медицински дейности.
4. Карта на съществуващите лечебни заведения и високотехнологичните методи за диагностика и лечение.
5. Анализ на състоянието в областите и планиране на необходимите медицински дейности.

Националната здравна карта се утвърждава с решение на Министерския съвет и се актуализира при необходимост. Тя е задължителна за планирането на медицинските дейности в лечебните заведения, с изключение на някои специфични заведения, създадени от лекари по дентална медицина.

В областите, където броят на леглата за болнично лечение надвишава определените потребности, директорите на РЗОК сключват договори с лечебни заведения или техните обединения за оптимизиране на ресурсите.

Глава VII Създаване регистрация и разрешение на лечебните заведения

Раздел I Създаване на лечебните заведения

Глава седма урежда процеса на създаване, регистрация и разрешение за функциониране на лечебните заведения. Лечебните заведения, като центрове за спешна медицинска помощ, центрове за трансфузионна хематология и други, се създават и преобразуват от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Те са юридически лица с бюджетна издръжка, а тяхната структура и дейност се определят с правилник, издаден от министъра на здравеопазването или Министерския съвет, в зависимост от ведомствената принадлежност на заведението.

Лечебните заведения за извънболнична помощ се учредяват като търговски дружества или кооперации и се регистрират по определен ред. Те могат да бъдат създадени от държавата, общините или частни лица. В предмета на дейност на тези заведения задължително се вписва осъществяването на извънболнична помощ.

Тъканните банки се учредяват като дружества с ограничена отговорност или акционерни дружества и осъществяват дейност след получаване на разрешение. В предмета на дейност на тъканната банка задължително се вписва осъществяването на специфични дейности, свързани с органи, тъкани и клетки.

Лечебните заведения за болнична помощ, като болници, домове за медико-социални грижи, центрове за психично здраве и други, се учредяват от държавата, общините или частни лица като търговски дружества или кооперации. Те осъществяват дейност след получаване на разрешение. В предмета на дейност на тези заведения задължително се вписва осъществяването на болнична помощ.

Създаването на лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове изисква одобрение от Министерския съвет, базирано на комплексна оценка на потребностите на населението, кадровата и материалната обезпеченост, както и други фактори. За извършване на оценката се подава заявление до министъра на здравеопазването, към което се прилагат проект, бизнес план и други документи. Оценката се извършва от Изпълнителна агенция “Медицински надзор”.

Извършването на нови медицински дейности от лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове се разрешава със заповед на министъра на здравеопазването, след комплексна оценка на потребностите и възможностите за финансиране. Отказът за създаване на лечебно заведение или за извършване на нови медицински дейности може да бъде обжалван пред административен съд.

Раздел II Регистрация

Лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите подлежат на регистрация. Регистрацията включва и лечебната дейност, която може да включва до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа. В случай на необходимост от по-дълъг престой, медицинските факултети или факултетите по дентална медицина трябва да организират хоспитализацията на пациента. Изискванията за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Регистрацията се извършва от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Медицински надзор” на базата на заявление, към което се прилагат документи като актуална регистрация, правилник за устройството и дейността на заведението, данни за съдружниците или акционерите, дипломи за висше образование и документи за призната специалност на лицата, които ще работят в заведението. Заявлението се подава в регионалната здравна инспекция, която извършва проверка за спазване на здравните изисквания и медицинските стандарти. При установени несъответствия се дават предписания за отстраняването им в срок до три месеца.

Регистрацията на лечебната дейност в рамките на университети се извършва на базата на заявление от ректора на висшето училище, към което се прилагат данни за наименованието и адреса на училището, дипломи и документи за специалност на преподавателите, информация за броя на леглата и документ за платена държавна такса.

Изпълнителната агенция “Медицински надзор” води публичен регистър на лечебните заведения, който включва данни като име, седалище, капитал, адрес, информация за лицата, представляващи заведението, и медицинските специалности, по които се осъществява дейност. Регистърът съдържа и информация за промени в собствеността, заличаване на регистрацията и други промени.

Регистрираните лица са длъжни да уведомяват за всички промени в регистрацията в срок от 7 дни. Отказ за регистрация може да бъде направен при непълноти в документите, несъответствия със здравните изисквания или медицинските стандарти, или ако лицата, които ще работят в заведението, не са вписани в съответните регистри. Отказът може да бъде обжалван пред административен съд.

Регистрацията на лечебно заведение може да бъде заличена при нарушение на здравните изисквания, неосъществяване на дейност за повече от 6 месеца, прекратяване на юридическото лице или по искане на заведението. Заличаването се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Медицински надзор” и може да бъде обжалвано.

Раздел III Разрешение за осъществяване на дейност

Лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи, диализните центрове и тъканните банки подлежат на разрешение за осъществяване на дейност. Разрешението се издава от министъра на здравеопазването по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Медицински надзор”. Изискванията за устройството, дейността и вътрешния ред на тези заведения се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

За издаване на разрешение лечебните заведения подават заявление до министъра на здравеопазването, към което се прилагат документи като актуална регистрация, правилник за устройството и дейността на заведението, дипломи за висше образование на управляващите лица, данни за членовете на управителните и контролните органи, стандартни оперативни процедури (за тъканните банки) и документи за платена държавна такса. Заявлението се подава в регионалната здравна инспекция, която извършва проверка за спазване на изискванията на закона, медицинските стандарти и наличието на лицензия за използване на йонизиращи лъчения (ако е необходимо). При установени несъответствия се дават предписания за отстраняването им в срок до три месеца.

Изпълнителната агенция “Медицински надзор” изпраща документите на министъра на здравеопазването, който в срок от 75 дни издава разрешение или мотивиран отказ. В разрешението се вписват данни като наименование на заведението, единен идентификационен код, дейности, които ще се осъществяват, ниво на компетентност, медицински специалности, клиники и отделения, както и адрес на дейността. Отказ може да бъде издаден при непълноти в документите, несъответствия със здравните изисквания или медицинските стандарти, или ако лицата, управляващи заведението, не са вписани в съответните регистри. Отказът може да бъде обжалван пред административен съд.

В Министерството на здравеопазването се води публичен регистър на лечебните заведения с разрешение за дейност. Регистърът включва данни като номер и дата на разрешението, име и адрес на заведението, ниво на компетентност, видове лечебни дейности и промени в обстоятелствата. Промени в разрешението се извършват по същия ред като издаването му, като се представят само документи, свързани с промяната.

Министърът на здравеопазването може да отнеме разрешението при установени нередности като извършване на дейности извън разрешените, нарушаване на здравните изисквания или медицинските стандарти, или при прекратяване на дейността за период над 3 месеца. Отнемането на разрешението се извършва с мотивирана заповед и може да бъде обжалвано пред административен съд, без да спира изпълнението на заповедта.

Раздел IV Закриване на лечебните заведения

Лечебните заведения се закриват с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, след съгласуване със съответния министър. В акта се определят съставът на ликвидационната комисия, срокът за нейната работа, задачите й и необходимите средства. Комисията се състои от най-малко пет члена, включително представители на ведомството, общината, Министерството на здравеопазването, юрист и икономист. Членовете на комисията сключват договор със съответния министър, в който се уточняват техните права и задължения. След приключване на работата, комисията представя заключителен доклад и отчет.

Условията и редът за ликвидация на лечебните заведения се определят с наредба на Министерския съвет. Прекратяването и ликвидацията на лечебни заведения – търговски дружества или кооперации, се извършва по реда на Търговския закон или националното законодателство на държавата по регистрация (за чуждестранни дружества). При откриване на производство по несъстоятелност не се допуска запор върху парични средства като обезпечителна мярка. Прекратяването на лечебни заведения, създадени от общини, изисква съгласие на министъра на здравеопазването.

С решението за прекратяване на лечебното заведение се назначава ликвидатор или ликвидатори, като се определя и тяхното възнаграждение. Ликвидатор може да бъде лице с висше образование в областта на медицината, денталната медицина, икономиката или правото, което не е лишено от правото да заема материалноотчетническа длъжност и не е било член на изпълнителен или контролен орган в дружество, прекратено поради несъстоятелност с неудовлетворени кредитори.

Ликвидаторите са длъжни да уведомят обществеността за прекратяването на дейността чрез публикуване на съобщение в централен и местен всекидневник, както и да го поставят на обществени места и в лечебното заведение. Освен това, те трябва да уведомят районната здравноосигурителна каса и териториалната дирекция на Националната агенция за приходите в срок от 14 дни от назначаването си. Ликвидаторите създават условия за довършване на започнатата лечебна дейност, като се съобразяват с интересите на пациентите, и осигуряват предаването на медицинската документация на пациентите.

Глава VIII Структура управление и персонал на лечебното заведение

Раздел I Структура на лечебните заведения за болнична помощ

Лечебните заведения за болнична помощ се състоят от клиники и/или отделения с легла, медико-диагностични и медико-технически лаборатории, отделения без легла, болнична аптека, консултативни кабинети, както и звена за административни, стопански и обслужващи дейности. Клиниките, отделенията и медико-диагностичните лаборатории имат определено ниво на компетентност, което се установява в съответствие с утвърдените медицински стандарти. Нивото на компетентност се определя по ред и критерии, определени в наредбата.

Клиниката е болнично звено по определена медицинска или дентална специалност, ръководено от хабилитирано лице – лекар или лекар по дентална медицина. В клиниката се извършва диагностично-лечебна дейност и се провежда обучение на студенти, специализанти или продължителна квалификация. В клиниката могат да се откриват отделения, ако това е предвидено в правилника за устройството и дейността на заведението.

Отделението е болнично звено по определена медицинска или дентална специалност, ръководено от лекар с призната специалност. В отделението се извършва диагностично-лечебна дейност и може да се провежда следдипломно обучение на специализанти или продължителна квалификация.

Медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории, както и отделенията без легла, са звена, които подпомагат диагностично-лечебния процес. Консултативните кабинети извършват прегледи и прием на пациенти, които се нуждаят от хоспитализация или контролни прегледи след дехоспитализация.

Административните, стопанските и обслужващите звена не участват пряко в диагностично-лечебната дейност. Стопанските и обслужващите дейности могат да се възлагат на външни лица чрез договори за поръчка или изработка.

Към държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ могат да се откриват и териториални експертни лекарски комисии, които са структурни звена на тези заведения.

Раздел II Управление и контрол на лечебните заведения

Органите на управление и контрол на лечебните заведения се определят от тяхната юридическа форма. Министерският съвет, по предложение на министъра на здравеопазването, може да предостави на висше училище правата на едноличен собственик за управление на държавни лечебни заведения, които са университетски болници. С решение на Министерския съвет се одобрява и проект на договор, който урежда отношенията между министъра на здравеопазването и ректора на висшето училище. Този договор включва правата и задълженията на училището, финансовите ангажименти, изискванията за отчетност и прозрачност, гаранциите за добро управление и отговорността за финансовото състояние на заведението. Продажбата на обособени части от лечебните заведения и извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи се извършват след решение на Министерския съвет.

Управител или изпълнителен директор на лечебно заведение може да бъде лице с висше образование по медицина, дентална медицина, икономика или управление, придобило квалификация в областта на здравния мениджмънт. Държавните и общинските лечебни заведения имат едностепенна система на управление, като съветът на директорите се състои от трима члена. Членовете на управлението и контрола на държавните и общинските лечебни заведения се избират след провеждане на конкурс по Закона за публичните предприятия. Договорите за управление и контрол се сключват и прекратяват по реда на същия закон.

Директорът на лечебно заведение се назначава след конкурс и е отговорен за управлението на заведението, включително за финансовото му състояние и структурните промени. Той е работодател на всички служители в заведението. Директорите на определени типове лечебни заведения, като центрове за спешна медицинска помощ или домове за медико-социални грижи, се атестират ежегодно от комисия, назначена от министъра на здравеопазването.

Управлението на медицинските дейности в лечебните заведения се осъществява от началници на клиники, отделения и лаборатории, които отговарят за медицинската дейност, икономическата ефективност и учебния процес. Главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор) организира и контролира качеството на здравните грижи и хигиенното състояние на заведението.

Лечебните заведения имат консултативни и контролни органи, като медицински съвет, лечебно-контролна комисия, комисия за борба с вътреболничните инфекции и съвет по здравни грижи. Тези органи консултират и контролират различни аспекти на дейността на заведението, включително ефективността на лечебния процес, профилактиката на инфекциите и качеството на сестринските грижи.

Раздел III Персонал в лечебните заведения

Персоналът в лечебните заведения включва:

1. Лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти и други специалисти с висше образование, участващи в диагностично-лечебния процес. В университетските болници към този персонал се включват и лекари-преподаватели, които са специалисти в медицината, биологията, химията, физиката и други немедицински специалности.
2. Медицински специалисти със степен “специалист” или “бакалавър” по здравни грижи.
3. Специализанти, които се обучават по реда на наредбата.
4. Други лица, изпълняващи административни и помощни дейности.

Лекарите-преподаватели и лекарите по дентална медицина - преподаватели се назначават по реда на Закона за висшето образование, като конкурсът се обявява от висшето училище съгласувано с управителя на университетската болница. Лечебните заведения са длъжни да осигурят лекари с призната специалност на основен трудов договор, както и длъжности за специализанти.

Членовете на научно-преподавателския състав на клиниките и отделенията на университетските болници са част от катедрения съвет на съответните катедри на висшето училище. Учебната и научноизследователската дейност в тези болници се осъществява по планове и програми, приети от катедрите на медицинските факултети, съгласувано с управителя на лечебното заведение.

Лекарите и лекарите по дентална медицина, които работят в лечебни заведения за болнична помощ, могат да регистрират индивидуална практика за извънболнична специализирана помощ, ако в същото населено място няма достатъчно специалисти. В такива случаи те могат да сключват договори с Националната здравноосигурителна каса. Преценката за недостатъчност на специалисти се извършва от директора на регионалната здравна инспекция, като се взема предвид Националната здравна карта. Лекарите, които регистрират индивидуална практика, трябва да работят минимум 5 часа седмично в лечебното заведение.

Работниците в лечебните заведения, за които е установено намалено работно време, могат да работят на смени с продължителност до 12 часа, независимо от намаленото работно време.

Раздел IV Болнично настоятелство

Към лечебните заведения за болнична помощ могат да се учредяват болнични настоятелства. Те имат за цел да подпомагат болницата в нейната дейност, за да се задоволяват по-добре обществените потребности от медицински услуги.

Болничното настоятелство се учредява от собствениците на лечебното заведение. Те отправят покана в медиите и канят лично общественици, дарители, представители на неправителствени организации и други заинтересовани лица. Тези лица избират членовете на настоятелството.

Настоятелството се събира най-малко веднъж годишно по инициатива на една трета от членовете си, по искане на управителния орган на лечебното заведение или на собственика. На заседанията се кани управителният орган на заведението, който предоставя информация за състоянието му.

Болничното настоятелство изпълнява следните функции:

1. Подпомага изграждането и поддържането на съоръженията, оборудването и имотите на лечебното заведение.
2. Предлага мерки за подобряване на дейността на заведението към собственика.
3. Провежда акции и информационни кампании за мобилизиране на обществени сили и средства в подкрепа на лечебното заведение.

Глава IX Акредитация

Отменена в държавен вестник

Глава X Участие на лечебните заведения в медицинското образование

Лечебните заведения могат да провеждат дейности, свързани с медицинското образование, включително:

1. Клинично обучение на студенти и докторанти по медицина, дентална медицина и фармация.
2. Клинично обучение на студенти по специалности от професионално направление “Здравни грижи”.
3. Следдипломно обучение за придобиване на медицинска специалност.

Тези дейности могат да се осъществяват само от лечебни заведения, които са получили одобрение от министъра на здравеопазването. Критериите и условията за одобрение, включително структурата, оборудването и квалификацията на персонала, се определят с наредба на министъра.

Министерският съвет, по предложение на министъра на здравеопазването, може да определи кои лечебни заведения или техните клиники/отделения придобиват правата на университетски болници/клиники за срок от 5 години. Това се извършва на базата на мотивирано искане от ректора на висшето училище, съгласувано с ръководителя на лечебното заведение. Правата могат да бъдат отнети преди изтичане на срока, ако заведението не отговаря на изискванията.

Обучението в университетските болници/клиники включва и лечение на пациенти с заболявания, които са част от учебните програми на студенти и специализанти. Условията и редът за провеждане на обучението, както и неговото финансиране, се уреждат с договор между лечебното заведение и висшето училище. Средствата за обучение се осигуряват от държавния бюджет (частта за образование и наука или здравеопазване).

За получаване на одобрение ръководителят на лечебното заведение подава заявление до министъра на здравеопазването, към което прилага обосновка за съответствието с критериите и документ за платена държавна такса. Проверката се извършва от експертна комисия, а резултатите се разглеждат от консултативен съвет, който дава становище за одобрение или отказ. Одобрението се издава със заповед и е валидно за 5 години.

В Министерството на здравеопазването се води публичен регистър на лечебните заведения, получили одобрение за участие в медицинското образование. В регистъра се вписват данни като номер и дата на заповедта, наименование на заведението, вид на обучението и специалностите, по които се провежда обучението. Условията и редът за водене на регистъра се определят с наредба.

Глава XI Взаимодействие между лечебните заведения

Лечебните заведения са длъжни да си взаимодействат при природни бедствия, епидемии и извънредни обстоятелства, като разходите им се възстановяват от държавата. Министърът на здравеопазването, главният държавен здравен инспектор и директорите на регионалните здравни инспекции имат правомощия да налагат мерки в лечебните заведения в такива ситуации. При извънредни епидемични обстоятелства министърът може да въвежда временни мерки, включително преструктуриране на лечебните заведения, определяне на специализирани заведения за лечение на заразни болести, промяна на броя легла и командироване на медицински специалисти. Тези мерки се прилагат със заповед на регионалните здравни инспекции и могат да включват изисквания към персонала и апаратурата. Лечебните заведения могат да извършват определени дейности без промяна в разрешителните им документи.

Лечебните заведения имат право да сключват договори за предоставяне на медицински специалисти и услуги, както и да сътрудничат със застрахователи. Държавните и общинските лечебни заведения могат да лекуват пациенти срещу директно заплащане в ограничени рамки. Освен това, лечебните заведения могат да участват в системи за самооценка и рейтингови системи за оценка на качеството на медицинските и организационните дейности. Участието в такива системи е доброволно, а критериите и начинът на функциониране се определят от лечебните заведения и заинтересованите организации. Информация за оценките се публикува в интернет за информираност на пациентите и други заинтересовани страни.

Глава XII Финансиране на лечебните заведения

Лечебните заведения се финансират от различни източници, включително Националната здравноосигурителна каса, държавния и общинските бюджети, застрахователи, както и местни и чуждестранни юридически и физически лица. Приходите им се формират чрез договори за медицинска помощ, директни плащания, възстановяване на разходи, целеви субсидии, наеми на оборудване и помещения, дарения и други източници. В случаите, когато услугите не се предоставят по договор със здравната каса, лечебните заведения определят цените самостоятелно. Те са длъжни да предоставят ясна информация за цените на услугите и да издават финансови документи за всички плащания.

Разходите за обучение на студенти, специализанти и научни изследвания не се включват в стойността на медицинските услуги и се договарят отделно. Държавата и общините могат да предоставят целеви субсидии за придобиване на дълготрайни активи, ремонти, информационни технологии, финансово оздравяване и други нужди. Финансирането на инвестиционни разходи може да се извършва чрез увеличаване на капитала на лечебните заведения, като държавата и общините записват нови дялове или акции. Неусвоените средства за капиталови разходи се връщат в бюджета.

Диализните центрове се финансират от здравната каса на базата на договори, съобразно нейния бюджет. Лечебните заведения са задължени да спазват изискванията на Закона за държавните помощи при финансиране и увеличаване на капитала.

Глава XIII Преобразуване и приватизация на лечебни заведения

Раздел I Преобразуване на публичните здравни заведения

Глава тринадесета регулира преобразуването и приватизацията на лечебните заведения. Публичните здравни заведения за болнична помощ, диспансери и болнични диагностично-лечебни структури към висшите училища се преобразуват в еднолични търговски дружества със заповед на министъра на здравеопазването. Собствеността върху капитала на преобразуваните заведения се придобива от държавата или общините, като държавата притежава 51% от капитала, а общините – 49%. Преобразуваните заведения са длъжни да получат разрешение за лечебна дейност, като до получаването му могат да продължат дейността си.

Публичните здравни заведения за извънболнична помощ се преобразуват в еднолични търговски дружества, като медицинските специалисти могат да сключват наемни договори за помещения и оборудване. Имуществото на непреобразуваните заведения се управлява от общините. Преобразуването на санаторно-курортните и лечебно-оздравителните заведения също се извършва в еднолични търговски дружества с държавно имущество.

С преобразуването на заведенията движимото и недвижимото имущество преминава в собственост на новосъздадените дружества, които са правоприемници на преобразуваните заведения. Трудовите правоотношения се уреждат по реда на Кодекса на труда. Разпоредителните сделки с дълготрайни материални активи и учредяването на вещни права изискват разрешение от собственика на капитала.

Държавата и общините могат да финансират лечебни заведения за изпълнение на здравни програми и проекти, както и за поддържане на готовността им при извънредни ситуации. Министерството на здравеопазването субсидира преобразувани държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, както и центрове за психично здраве. Субсидиите се предоставят на базата на договори и в рамките на предвидените бюджетни средства.