15-минутна подготовка · Слайдове (PDF) · English
Как да работите
Първо прочетете подготвителния материал, след това работете в групи по трима-четирима. Четенето отнема 15 минути, а задачите — 75 минути, т.е. едно 90-минутно упражнение. Изберете водещ на дискусията, протоколчик и говорител и сменяйте ролите между задачите. Достатъчен е калкулатор. Отваряйте отговора за самопроверка едва след като сте записали собственото си изчисление.
При всяко изчисление запишете три неща: числителя, знаменателя и периода (или датата). Оценява се изборът на правилната мярка и на правилния знаменател, а не само крайното число.
Задача 1. Болестност — 10 минути
При проучване са прегледани 500 души на 35–44 години; 95 имат поне един пародонтален джоб от 6 mm или повече. Изчислете мярката и я назовете точно. Би ли означавало същото число, получено от документацията на университетска клиника, същото нещо?
95/500 = 19 %. Това е моментната болестност на находката „джоб ≥ 6 mm“ — всички случаи, нови и стари, към деня на прегледа.
Същото число от документацията на клиника не оценява популационната болестност. Отчетите показват обслужените, а не всички болни — айсбергът на заболеваемостта — а посетителите са подбрана група: едни идват само при болка, други не идват изобщо.
Задача 2. Кумулативна заболеваемост — 10 минути
Двеста шестгодишни без кариес са проследени 3 години без отпаднали; 50 развиват кариес. Какъв е рискът? Защо винаги трябва да се посочва периодът? Какво би се объркало, ако 80 от децата вече са имали кариес в началото и ги оставите в знаменателя?
Кумулативна заболеваемост = 50/200 = 25 % за 3 години. Рискът винаги зависи от продължителността на проследяването: 25 % за 3 години и 25 % за 1 година описват много различни положения.
Децата, които вече имат кариес, не могат да станат нов случай и не принадлежат на знаменателя. Ако останат в него, рискът ще бъде подценен — точно грешката от примера в упражнението, където делението на 45 нови случая на 300 деца вместо на 180-те в риск би било грешно.
Задача 3. Коефициент на заболеваемост от човеко-време — 15 минути
Четирима души са проследени 3, 5, 2 и 4 години. Вторият и четвъртият развиват пародонтит в края на проследяването си. Изчислете коефициента на заболеваемост на 100 човеко-години. Обяснете защо резултатът е коефициент, а не вероятност, и кога човеко-времето е по-добро от обикновена пропорция.
Човеко-време = 3 + 5 + 2 + 4 = 14 човеко-години; 2 нови случая → 2/14 = 14,3 на 100 човеко-години.
Това е коефициент: единицата му е „на човеко-година“ и няма горна граница, за разлика от вероятността (0–1). Човеко-времето е нужно, когато хората се проследяват различно дълго — в динамична популация или при отпаднали. Дори тогава информативното отпадане (например по-често отпадане на болните) може да изкриви резултата.
Задача 4. Заболеваемост, смъртност и леталитет — 20 минути
Град с 400 000 жители има 48 нови случая на рак на устната кухина за една година. Всеки случай е проследен 12 месеца след диагнозата и 12 от тях умират от рака. През годината от рак на устната кухина умират общо 20 души (включително диагностицирани по-рано). Изчислете заболеваемостта, смъртността по причина и едногодишния леталитет. Защо знаменателите са различни?
- Заболеваемост = 48/400 000 = 12 на 100 000 годишно.
- Смъртност по причина = 20/400 000 = 5 на 100 000 годишно.
- Едногодишен леталитет = 12/48 = 25 % (случаите, проследени 12 месеца след диагнозата).
Смъртността използва за знаменател цялото население; леталитетът — само болните. Двадесетте умрели през годината не могат да се използват за леталитета, защото включват диагностицирани в предишни години — умрелите през календарната година не са същото като умрелите до една година след диагнозата.
Задача 5. Грубите коефициенти могат да подвеждат — 15 минути
Два града имат по 10 000 възрастни. И в двата 2 % от хората на 20–64 години и 20 % от тези на 65+ години са загубили всичките си естествени зъби. Град А има 2 000 души на 65+ години, град Б — 5 000. Изчислете грубата болестност на беззъбието във всеки град. Град Б изглежда много по-„болен“. Обяснете защо и кажете какво бихте направили, преди да сравнявате градовете. За каква цел грубото число остава правилното?
Град А: 8 000 × 0,02 + 2 000 × 0,20 = 160 + 400 = 560 → 5,6 %. Град Б: 5 000 × 0,02 + 5 000 × 0,20 = 100 + 1 000 = 1 100 → 11,0 %.
Възрастово-специфичната болестност е еднаква; град Б изглежда почти два пъти по-засегнат само защото населението му е по-възрастно. Възрастта е смущаващ фактор при грубото сравнение. Сравнете възрастово-специфичните коефициенти или ги стандартизирайте: прилагането на коефициентите на двата града към една и съща стандартна популация (7 000 на 20–64 г. и 3 000 на 65+ г.) дава 7,4 % и в двата града.
Грубото число остава правилното за планиране: град Б наистина има нужда от повече протези. Стандартизираният коефициент е условно число, валидно само за сравнение при един и същ стандарт.
Индивидуална заключителна задача — 5 минути
Отговорете кратко, без да отваряте отговорите:
- Заболеваемостта от дадено състояние е 0,5 на 1 000 човеко-години, а средната му продължителност е 10 години. Каква болестност очаквате в стабилна популация?
- Назовете трите елемента на епидемиологичната триада при зъбния кариес с по един пример.
- Посочете една причина, поради която отчетите на НЗОК не показват болестността от кариес.
Критерии за обратна връзка
Пълният отговор назовава мярката точно (моментна или периодна болестност, кумулативна заболеваемост, коефициент на заболеваемост, смъртност, леталитет); записва числителя, знаменателя и периода; изключва съществуващите случаи от популацията в риск; различава коефициент от вероятност; и разпознава кога разликата във възрастовата структура прави грубите коефициенти несравними. Вярно число с грешно име или без период не изпълнява задачата.